Архив за етикет: opera

Валкюра от Рихард Вагнер

30 март 2019, 18.00 ч.

4ч 55мин (2 антракта

Либрето: Рихард Вагнер                                    
Диригент: Филип Жордан
Режисьор: Робер Льопаж
Сценография: Карл Филион
Костюми:
Франсоа Сант-Обен
Осветление: Етиен Буше
В ролите: Кристин Гьорки (Брунхилда), Ева-Мария Вестбрук (Зиглинда), Джейми Бартън (Фрика), Стюарт Скелтън (Зигмунд), Гриър Гримзли (Вотан), Гюнтер Гройсбьок (Хундинг)

Втората опера от монументалната тетралогия на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ – „Валкюра“ отдавна е заслужила своето самостоятелно място на оперната сцена като произведение с изключително могъщо въздействие. Част от обаянието й се крие в митологичните герои, намиращи се в решителна фаза от своя жизнен път: върховният бог Вотан и неговите деца – близнаците, брат и сестра Зигмунд и Зиглинда, които не знаят че са родени от бог и простосмъртна, и своенравната Брунхилда, една от осемте валкюри (дъщерите на Вотан и богинята Майка-Земя Ерда, които прибират душите на умрелите в битка воини).

Световете на земното и отвъдното се преплитат на фона на едни от най-изумителните страници от творчеството на Вагнер. Освен майстор на музикалната драма през втората половина на 19. век, гениалният германец е автор и на либретото на своите шедьоври, в които музика и текст са на еднакво висок пиедестал.

Постановката на известния канадски режисьор-визионер Робер Льопаж е иновативна и взискателна – с 45-тонна механизация на сцената и 24 въртящи се платформи, които трябва да работят в съвършен синхрон. Но не само впечатляващите декори са важни в една сценична реализация на Вагнеров епос – другата значима част от спектакъла са певците, а Метрополитън отново успява да събере звезден екип.

Целта ни е да превърнем постановката не в технологична, а в поетична авантюра. (Робер Льопаж за тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ в Метрополитън)

 

Реклами

Дъщерята на полка от Гаетано Доницети

2 март 2019, 19.55 ч.
13 март 2019, 19.00 ч. (повторение)

2ч 35мин (1 антракт)

Либрето: Анри Сен-Жорж и Жан-Франсоа Баяр                 
Диригент: Енрике Мацола
Режисьор: Лоран Пели
Сценография: Шантал Тома
Костюми:
Лоран Пели
Осветление:  Джоел Адамс
В ролите: Прити Йенде (Мари), Хавиер Камарена (Тонио), Стефани Блайт (Маркиза дьо Биркенфелд), Маурицио Мураро (Сюлпис)

Мексиканският тенор Хавиер Камарена е един от ярките изпълнители на партията на Тонио, за която композиторът Гаетано Доницети е подготвил сериозно предизвикателство – девет високи „до“ само в една-единствена ария, превърнала се във визитна картичка на творбата и в една от най-сложните арии за тенор. В ролята на „дъщерята на полка“ Мари е харизматичната южноафриканка Прити Йенде. Двамата с Камарена се впускат във виртуозни белкантови фойерверки, които винаги карат публиката да избухва във възторг.

Историята за младо момиче, намерено на бойното поле като бебе и осиновено от цял военен полк, придобива ту комични, ту лирични краски, когато Мари среща за първи път любовта, а междувременно се разкрива истинската й самоличност. Постановката на режисьора Лоран Пели е направена с чувство за хумор и много въображение. Действието е пренесено по време на Първата световна война. Шантал Тома пресъздава планините на Тирол от географски карти на Европа, които се превръщат във фон на действието. А музиката на Доницети не оставя нито героите да бездействат, нито публиката да скучае.

Шедьовърът на Доницети се е превърнал в еталон за комична опера. (Чанда Вандерхарт, Bachtrack)

Кармен от Жорж Бизе

2 февруари 2019, 19.55 ч.

3ч 21мин (1 антракт)

Либрето: Анри Мейяк и Луи Халеви                          
Диригент: Луи Лангре
Режисьор: Сър Ричард Еър
Сценография и костюми: Роб Хауъл
Осветление:  Питър Мъмфорд
В ролите: Клемантин Марген (Кармен), Роберто Аланя (Дон Хосе), Александра Куржак (Микаела), Александър Виноградов (Ескамилио)

Мецосопранът Клемантин Марген направи дебюта си на сцената на Метрополитън опера през 2017 г. именно в ролята на прелъстителната Кармен. Повторната покана да участва във възстановката на заглавието, поставено от уважавания британски режисьор сър Ричард Еър през 2009 г., е още едно доказателство за триумфа на младата французойка. Заедно с Марген на сцената ще бъдат прославеният тенор Роберто Аланя и неговата съпруга в живота – сопранът Александра Куржак, която ще видим в ролята на Микаела.

Въпреки скандала, който съпровожда премиерата на „Кармен“ през 1875 г. в парижката Опера Комик, операта става много популярна след ранната смърт на композитора Жорж Бизе, а образът на страстната и свободолюбива циганка се превръща в културен феномен. Музиката е завладяваща и почти няма момент в творбата, в който слушателят да не разпознава мелодиите и ритмите, придобили култов статут. Постановката на сър Ричард Еър ни препраща в годините на Гражданската война в Испания и въпреки че режисьорът остава верен на авторовите идеи, той се фокусира основно на разпадащата се връзка между Кармен и обсебения от любовта си към нея Хосе. Впечатляващата продукция е поверена този път на френския диригент Луи Лангре – музикален директор на Симфоничния оркестър на Синсинати.

Клемантин Марген пресъздава плътно драмата в шедьовъра на Бизе . (Давид Салазар, Operawire)

Адриана Лекуврьор от Франческо Чилеа (Нова продукция)

12 януари 2019, 19.55 ч.                                                             

23 януари 2019, 19.00 ч. (повторение)

3ч 33мин (2 антракта)

Либрето: Артуро Колаути
Диригент: Джанандреа Нозеда
Режисьор: Сър Дейвид МакВикар
Сценография: Чарлс Едуардс
Костюми: Бригите Райфенстул
Осветление: Адам Силвърман
Хореография: Андрю Джордж
В ролите: Анна Нетребко (Адриана Лекуврьор), Анита Рачвелишвили (Принцеса ди Буйон), Пьотр Бечала (Маурицио), Карло Боси (Абатът), Амброджо Маестри (Мишоне), Маурицио Мураро (Принц ди Буйон)

1730 година, Париж. Прочутата актриса Адриана Лекуврьор става жертва на любовни интриги, в които са замесени семейство аристократи, саксонски офицер, френски абат и театрален режисьор от „Комеди Франсез“ – достатъчно силни доводи, за да може тази полу-реална, полу-легендарна история, да прикове вниманието на драматурзи, поети и композитори.

Франческо Чилеа създава операта си по либретото на Артуро Колаути, който използва за основа пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве. Премиерата е през 1902 г. в Театро Лирико – Милано, в период, когато светът аплодира творбите на Джакомо Пучини и Пиетро Маскани. Публиката приема добре „Адриана Лекуврьор“ – галерия от образи, достойни за оперната сцена, представени с прекрасни арии и ансамбли на изискан аристократичен или театрален фон.

В Метрополитън опера в ролята на Адриана Лекуврьор ще се превъплъти голямата оперна звезда на нашето време – Анна Нетребко. Съвсем новата постановка на сър Дейвид МакВикар, копродукция с големите оперни театри във Виена,  Лондон, Барселона, Сан Франциско и Париж, ще замени предишната, с която е открит сезон 1968/1969 с Рената Тебалди във водещата партия. Очакванията са големи и предвид избора на знаменити певци за останалите роли: тенорът Пьотр Бечала е любимият на Адриана – Маурицио, Анита Рачвелишвили е принцеса ди Буйон – ревнивата съперница за неговото сърце, а като верния до гроб Мишоне ще се представи баритона Амброджо Маестри.

Днес гласът на Анна Нетребко е толкова дълбок и богат, и така успява да поддържа чистота във високите тонове, че да се слуша как пее е тръпка във всеки един момент (Дейвид Карлин, Bachtrack)

 

Травиата от Джузепе Верди / Нова продукция

15 декември 2018, 19.55 ч.
20 февруари 2019, 19.00 ч. (повторение)

3ч 07мин (2 антракта)

Либрето: Франческо Пиаве                               
Диригент: Яник Незе-Сеген
Режисьор: Майкъл Майер
Сценография: Кристин Джоунс
Костюми:
Сюзън Хилфърти
Осветление:  Кевин Адамс
В ролите: Диана Дамрау (Виолета), Хуан Диего Флорес (Алфред), Куин Келси (Жорж Жермон)

Преди 165 години операта на Верди, създадена по пиесата „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син, преживява шумен провал на премиерата във Венеция, но само за да се превърне в една от най-обичаните оперни творби на всички времена. Главната роля на „падналата жена“ Виолета се счита за един от най-трудните върхове в сопрановия репертоар, заради огромните предизвикателства към певческите и актьорски качества на изпълнителката.

След успеха на прочутата постановка на Вили Декер, в която взе участие и българската оперна прима Соня Йончева, през този сезон Метрополитън опера предлага на верните си зрители нова пищна реализация от режисьора Майкъл Майер, с впечатляващи декори, които пренасят зрителя в XVIII век и се сменят според сезоните.

Голямата германска звезда, сопранът Диана Дамрау претворява отново трагичната съдба на куртизанката Виолета Валери, а в ролята на нейния любим Алфред Жермон на сцената на Метрополитън след дълго отсъствие се завръща знаменитият тенор Хуан Диего Флорес. На диригентския пулт е новият музикален директор на Метрополитън Яник Незе-Сеген.

В ролята на Виолета Диана Дамрау показва удивително овладяно пеене и изключителна актьорска игра (Ленърд Лопейт, WNYC)

Марни от Нико Мюли (Премиерна продукция)

10 ноември 2018, 19.55 ч.                                                         

2ч 5 мин (1 антракт)

Либрето: Никълъс Райт
Диригент: Робърт Спано
Режисьор: Майкъл Майер
Сценография и дизайн на прожекции: Джулиан Крауч и ‘’59 Productions’’
Костюми: Ариана Филипс
Осветление: Кевин Адамс
В ролите: Изабел Ленард (Марни), Джанис Кели (Госпожа Рутланд), Денис Грейвс (Майката на Марни), Йестин Дейвис (Тери Рутланд), Кристофър Молтман (Марк Рутланд)

Марни е името на загадъчната фатална красавица, главна героиня в  едноименния психологически трилър на писателя Уинстън Греъм. Тя измъква пари от своите работодатели и сменя различни идентичности, но постепенно сама се превръща в жертва и е принудена да се изправи пред травмите на собственото си минало. Заплетеният сюжет обсебва и самия майстор на психотрилъра Алфред Хичкок, който през 1964 г. го превръща във филм с участието на Типи Хедрен и Шон Конъри.

Сега, по поръчка на Метрополитън произведението се превръща в съвременна опера – втора в творчеството на младия композитор Нико Мюли. 37-годишният американец е преминал обучение при Джон Корелиано и е работил със световни музикални знаменитости като Бьорк и Филип Глас. Често създава музика за театрални постановки и филми, сред които най-известните са за филма „Четецът“ (2008) и сериалът „Имението Хауърдс Енд“ (2017). За оперната версия на „Марни“ Нико Мюли решава да дублира всеки герой с определен музикален инструмент. Хорът също има значимо участие в драматургичното развитие – на моменти решен в ренесансов стил, а в други – наподобяващ оратория.

Световната премиера на „Марни“ е през 2017 г. в Английската национална опера, а на сцената на Метрополитън главната роля е поверена на очарователната млада оперна звезда, мецосопранът – Изабел Ленард.

Музиката притежава мигове на неопровержимо изящество. (Тим Ашли, в-к „Гардиън“)

 

МОМИЧЕТО ОТ ЗЛАТНИЯ ЗАПАД

27 октомври 2018, 19.55 ч.

3ч 22мин (2 антракта)

Либрето: Гуелфо Чивинини и Карло Зангарини                            
Диригент: Марко Армилиато
Режисьор: Джанкарло дел Монако
Сценография и костюми: Майкъл Скот
Осветление:  Гил Уекслър
В ролите: Ева-Мария Вестбрук (Мини), Йонас Кауфман (Дик Джонсън), Карло Боси (Ник), Желко Лучич (Джак Рейнс), Майкъл Тод Симпсън (Сонора), Матю Роуз (Ашби), Орен Градус (Джейк Уолъс)

Успешната и бурно аплодирана премиера на тази творба на Джакомо Пучини е през 1910 г. именно в Метрополитън опера. В главните роли тогава са Енрико Карузо и Еми Дестин, а на диригентския пулт – Артуро Тосканини. Въпреки мнението на самия автор, че това е едно от най-добрите му произведения, „Момичето от златния Запад“ остава в сянката на другите му големи опери, завладели световните сцени през ХХ век. И все пак музикалните специалисти я определят като magnum opus, изтъквайки майсторството на композитора, което кара Тосканини да нарече творбата „голяма симфонична поема“.

Действието се развива в Америка по време на „златната треска“ в Калифорния в средата на XIX в. Мини – момичето от заглавието – е една от най-привлекателните героини на Пучини. Силна и независима, тя е готова на всичко, за да спечели мъжа, когото обича.

Метрополитън опера връща под прожекторите постановката на Джанкарло дел Монако от 1991 г. Именитият оперен режисьор започва кариерата си със спектакли в Италия, в които участва легендарният му баща – тенорът Марио дел Монако. Прочитът му на тази „американска“ опера на Пучини е умишлено традиционен и опростен, с декори, които пренасят публиката в суровите условия на тогавашния бит.

В тази постановка ще видим дългоочакваното завръщане на големия тенор и актьор Йонас Кауфман на сцената на Мет след няколкогодишно отсъствие.

Лъскавият тон и романтичен магнетизъм на Йонас Кауфман изпъкват впечатляващо (Ричард Феърман, Gramophone)