Архив за етикет: featured

Травиата от Джузепе Верди / Нова продукция

15 декември 2018, 19.55 ч.
20 февруари 2019, 19.00 ч. (повторение)

3ч 07мин (2 антракта)

Либрето: Франческо Пиаве                               
Диригент: Яник Незе-Сеген
Режисьор: Майкъл Майер
Сценография: Кристин Джоунс
Костюми:
Сюзън Хилфърти
Осветление:  Кевин Адамс
В ролите: Диана Дамрау (Виолета), Хуан Диего Флорес (Алфред), Куин Келси (Жорж Жермон)

Преди 165 години операта на Верди, създадена по пиесата „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син, преживява шумен провал на премиерата във Венеция, но само за да се превърне в една от най-обичаните оперни творби на всички времена. Главната роля на „падналата жена“ Виолета се счита за един от най-трудните върхове в сопрановия репертоар, заради огромните предизвикателства към певческите и актьорски качества на изпълнителката.

След успеха на прочутата постановка на Вили Декер, в която взе участие и българската оперна прима Соня Йончева, през този сезон Метрополитън опера предлага на верните си зрители нова пищна реализация от режисьора Майкъл Майер, с впечатляващи декори, които пренасят зрителя в XVIII век и се сменят според сезоните.

Голямата германска звезда, сопранът Диана Дамрау претворява отново трагичната съдба на куртизанката Виолета Валери, а в ролята на нейния любим Алфред Жермон на сцената на Метрополитън след дълго отсъствие се завръща знаменитият тенор Хуан Диего Флорес. На диригентския пулт е новият музикален директор на Метрополитън Яник Незе-Сеген.

В ролята на Виолета Диана Дамрау показва удивително овладяно пеене и изключителна актьорска игра (Ленърд Лопейт, WNYC)

Реклами

ПЕТИ СЕЗОН НА МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА: НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК ЗАПОЧВА У НАС ПРЕЗ ОКТОМВРИ

ОПЕРНАТА ПРИМА АННА НЕТРЕБКО СЕ ЗАВРЪЩА С ДЕБЮТ В ДВЕ ЕМБЛЕМАТИЧНИ РОЛИ, ГЛЕДАМЕ И ОПЕРА ПО ФИЛМ НА АЛФРЕД ХИЧКОК

Програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”, която ще се осъществи у нас за пета поредна година от фондация “Америка за България” и фондация “Виа Фест” в Синема сити – Мол София, започва на 6 октомври с пищна класическа постановка на „Аида“ от Верди и дебюта на Анна Нетребко за Метрополитън в главната роля. Зрителите ще я видят за първи път и в ролята на Адриана Лекуврьор в нова продукция на едноименната опера на провокативния оперен режисьор сър Дейвид МакВикар. Сред най-любопитните заглавия в сезона е и вдъхновената от киното на Алфред Хичкок – „Марни“ на младия композитор Нико Мюли.

София, 13-09-2018 г. – Програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”, сезон 2018/2019 отново представя 10 сателитни излъчвания в HD-формат на най-добрите заглавия на един от най-престижните оперни театри в света. Пет от тях ще имат и повторения след живото им излъчване.

Този сезон стартира с излъчването на „Аида“, когато Анна Нетребко отново ще изгрее на сцената на Метрополитън опера, но за първи в главната роля, в която дебютира триумфално на Залцбургския фестивал през 2017 г. За първи път гледаме Нетребко и в ролята на Адриана Лекуврьор в съвсем новата постановка на сър Дейвид МакВикар, копродукция с големите оперни театри във Виена, Лондон, Барселона, Сан Франциско и Париж.
И в двете постановки Нетребко си партнира с грузинката Анита Рачвелишвили, и в двете в роли на съперници за сърцата на главните герои – в „Аида“ за великия воин Радамес, изпят от Александър Антоненко, а в „Адриана Лекуврьор“ за Маурицио, представен от тенора Пьотр Бечала.

Съвременната опера „Марни“ е втора за младия композитор Нико Мюли, който познаваме от работата му със световни музикални знаменитости като Бьорк и Филип Глас, както и от музиката му за театрални постановки и филми, сред които „Четецът“ (2008) и „Имението Хауърдс Енд“ (2017).

Заплетеният сюжет на „Марни“, създаден от писателя Уинстън Греъм пленява Алфред Хичкок, който през 1964 г. го превръща във филм с участието на Типи Хедрен и Шон Конъри. Главната роля в Мет е поверена на очарователната млада оперна звезда мецосопранът – Изабел Ленард.

Сезон 2018/2019 ще представи още 2 нови продукции на опери от класическия репертоар: „Самсон и Далила“ от Сен-Санс и „Травиата“ от Верди, в които вземат участие едни от най-големите звезди на световната оперна сцена. Към Анна Нетребко в сезона ще се присъединят – Йонас Кауфман,  Хуан Диего Флорес, Диана Дамрау, Роберто Аланя, Елина Гаранча и още много други. Включени и са възстановки с нови изпълнители на прочути спектакли на Метрополитън като „Валкюра“ от Вагнер в зрелищната и иновативна постановка на канадския режисьор Робер Льопаж или грандиозният сценичен вариант на сър Ричард Еър върху „Кармен“ от Бизе.

Вълшебната флейта от Волфганг Амадеус Моцарт

14 октомври 2017, 19:55

8 ноември 2017, 19:00 (повторение)

3ч 29мин (1 антракт)

Либрето: Емануел Шиканедер

Диригент: Джеймс Ливайн

Постановка и костюми: Джули Теймор

Сценография: Джордж Ципин

Осветление: Доналд Холдър

Кукли: Джули Теймор и Майкъл Къри

Хореограф: Марк Денди

В ролите: Голда Шулц (Памина), Катрин Луек (Царицата на нощта), Чарлс Кастроново (Тамино), Маркус Верба (Папагено), Крисчън ван Хорн (Говорител), Рене Папе (Зарастро)

Почетният музикален директор на Метрополитън Джеймс Ливайн се завръща, за да дирижира пълната немска версия на моцартовата магична басня. Негов достоен партньор е носителката на наградите „Тони“ и „Еми“ и номинирана за „Оскар“ Джули Теймор, която влага в този сценичен шедьовър майсторството си и в дизайна на костюми и кукли. Своя дебют като Памина в Метрополитън прави новоизгряващата звезда от Южна Африка Голда Шулц, заобиколена от почти изцяло американски състав, към който се присъединяват ветеранът бас от Германия Рене Папе и младият австриец Маркус Верба, играл Папагено на Залцбургския фестивал.

„Вълшебната флейта“ е последната опера, която Моцарт дирижира само два месеца преди смъртта си през 1791 г. Това е и първото заглавие, с което започват излъчванията на живо от Метрополитън през декември 2006 г. Тогава, по време на коледно-новогодишните празници, в САЩ гледат съкратената версия на английски език. 12 години по-късно Мет за първи път представя в програмата На живо в HD формат цялата опера на Моцарт в оригинал на немски език.

Днес „Вълшебната флейта” се нарежда сред десетте най-често поставяни опери в света. Творбата често се свързва с братството на масоните, предвид членството на Моцарт и Шиканедер в масонската ложа, а също и заради мястото на действието, заложено в либретото – Египет, люлка на масонството. На премиерата във Wiednertheater – Виена Шиканедер е не само директор на театъра, режисьор и либретист на „Вълшебната флейта“, но и изиграва ролята на Папагено.
Зрелищна продукция от режисьорката на световноизвестния мюзикъл “Цар лъв“ Джули Теймор

Галерия от сезон 2016/2017

Идоменей от Волфганг Амадеус Моцарт ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ЖИВО В HD

25 март 2017, 18:55; 238 мин (2 антракта)

Либрето: Джамбатиста Вареско

Диригент: Джеймс Ливайн

Постановка: Жан-Пиер Понел

Сценография и костюми: Жан-Пиер Понел

Осветление: Гил Уекслър

В ролите: Елза ван ден Хеевер (Електра), Надин Сиера (Илия), Алис Куут (Идамант), Матю Поленцани (Идоменей), Алън Опи (Арбаче)

Вече на поста почетен музикален директор, маестро Джеймс Ливайн отново е на диригентския пулт в Метрополитън за моцартовата опера „Идоменей“. Класическата продукция на прочутия Жан-Пиер Понел, която този сезон се завръща на сцената на Метрополитън след повече от десетилетие, е с участието на Матю Поленцани в главната роля. Изпълнителският състав включва още Елза Ван ден Хеевер като Електра, Алис Куут като Идаманте, Надин Сера като Илиа и Алан Опи като Арбаче.

„Идоменей“ е първият голям шедьовър на Моцарт в този жанр, който той написва едва 24-годишен. Композиторът влага всичко научено за италианската опера-сериа, но разработва и новаторски идеи. Намесва се и в написването на текста, за да се създаде по-голям драматизъм и динамика на действието. Вдъхновен от древногръцката митология, сюжетът разказва за критския цар Идоменей, подложен от боговете на тежко изпитание. За да спаси себе си и своите хора от жестока буря при връщането у дома след края на Троянската война, Идоменей обещава да предаде в жертва на морския бог Посейдон първия човек, когото срещне. Оказва се, че това е собственият му син. Въпреки успеха на премиерата през 1781 г. в Мюнхен, заглавието изпада в забвение за дълъг период. В наши дни то все по-често се явява на афишите на оперните театри по света в оригинални интерпретации.

Първият оперен шедьовър на Моцарт е отново на сцената на Метрополитън.

 

Внушителната музика на Кая Саариахо

Работата на финландската композиторка се движи между крайностите на чистия тон и шума и често намира загадъчна красота в зоната помежду им

През седемдесетте, когато финландската композитор Кая Саариахо учи в академия Сибелиус в Хелзинки, тя има периоди на парализираща несигурност. Нейният учител, Пааво Хеиниен й казал да стои пред огледалото и да повтаря по десет пъти на ден: „Аз мога да го направя.“
И наистина – тя може. Саариахо, която сега е на шестдесет и четири е движеща сила в съвременната музика в продължение на десетилетия, а до края на есенния сезон в Ню Йорк работата й ще бъде толкова разпространена, колкото тази на Бетовен. Нюйоркската филхармония наскоро представи вечер на Саариахо в Park Avenue Armory. На 19 и 20 ноември, Международният ансамбъл за съвременна музика и студентите от Музикалното училище Mannes изпълниха „Страстта на Симон,“ нейната оратория в чест на Симон Вейл. AXIOM, групата за нова музика на училището „Джулиард“ ще свири програма на Саариахо на 12 декември. На 1 декември, нейната опера „Любов отдалече“, един очарователен разказ за обречена средновековна любов, влезе в репертоара на Метрополитън опера.

Саариахо може да е имала своите кризи на съмнение, но от самото начало тя знае какво иска. Нейна основна идея, която може да бъде намерена в десетки от прозиведенията ѝ, е внушителния простор на звука, който се променя в ушите на слушателя и вибрира със скрит живот. За първи път тя улавя този звук в Париж, в началото на осемдесетте години, когато се намира в IRCAM, центъра на Пиер Булез за музика и технологии. Тогава тя е в контакт със „Spectralist“ училището на композитори като Жерар Грисей и Тристан Мюриъл, които анализират акустичните свойства на звука и произтичащите от тях музикални структури. Работата на Саариахо, като и техните, се движи между крайностите на чистия тон и шума, често намираща загадъчна красота в зоната помежду им. Откриващата сцена на „Любов отдалече“ е пример за това: от дълбок, разтърсващ си-бемол се ражда комплексен акорд от обертонове, който отзвучава не само в пространството, но и в съзнанието. Ние вече влизаме в съзнанието на трубадура Жофре Рюдел, който композира шансон и размишлява за непостижимата любов в първата сцена.

Много от постановките на Саариахо, и не само театралните такива, са визуално привлекателни, с претенция да намекват за светлина, вода, градини и нощ. В Armory, Филхармонията се възползва от живописността като създава мултимедийно преживяване върху музиката на Саариахо в четири части с непрекъсната последователност: „Lumière et Pesanteur“ или „Светлина и Гравитация“; „D’OM LE VRAI SENS“ или „Истинският смисъл на човека“ концерт за кларинет; „Lonh,“ за глас и електроника; и „Кръгла карта“, за оркестър и електроника. Пиер Ауди, новият артистичен директор на Armory, реализира продукцията, като насърчава солистите – кларнетиста Карл Криику и сопраното Дженифър Зетлан – да се лутат из отворено пространство на Armory. Композиторът и видео-художник Жан-Батист Бариер, съпругът на Саариахо, създава изкусителният поток от средновековни и абстрактни образи, които бяха показани на голям екран над оркестъра. Филхармонията свири брилянтно под палката на Еса-Пека Салонен, бивш състудент на Саариахо в академията Сибелиус.

Опасността, която идва с този вид на представяне е, че тя може да отвлече вниманието от музикалната стойност на произведението. „D’OM LE VRAI SENS“, обаче, така или иначе е с полу-театрална концепция. Тя се основава на серия от гоблени от петнадесети век, известни като „Дамата и Еднорога“, в който жена от висшето общество се появява в компанията на еднорог, лъв, маймуна, и други същества, в алегорични изображения на петте сетива. Кларинетистът се възползва от „мултифоникс“ (техники за възпроизвеждане на множество тонове наведнъж), за да пресъздаде животните със звуци на рев, крясък, тракане и цвилене. (Оказва се, че еднорозите цвилят.) Солистът е дирижиран да се движи из залата, а в края, няколко цигулари се присъединяват към него. Кирику – друг от талантливите възпитаници на академия Сибелиус през седемдесетте и осемдесетте години  – се вживява в ролята, свирейки с една ръка, докато почти танцува. Кирику е наелектризиращ всеки път, когато съм го виждал да свири, дали в „Крафт“ на Магнус Линдберг на фестивала в Охай, или Концерта за кларинет на Моцарт. Неговата реалност допълва неземна аура на Саариахо.

(цялата статия на Алекс Рос за New Yorker четете тук: http://www.newyorker.com/magazine/2016/10/31/the-oceanic-music-of-kaija-saariaho)

Любов отдалече от Кая Саариахо ПРЕМИЕРА ЗА МЕТ

10 декември 2016, 19:55; 153 мин (1 антракт)

Либрето: Амин Маалуф

Диригент: Сузана Мелки

Постановка: Робер Льопаж

Сценография и костюми: Майкъл Къри

Осветление: Кевин Адамс

Дизайн на светлинните изображения: Лионел Арнол
В ролите: Сузана Филипс (Клеменс), Тамара Мъмфорд (Пилигримът), Ерик Оуенс (Жофре Рюдел)

Любов отдалече на финландската композиторка Кая Саариахо е една от най-високо оценяваните съвременни опери, представена за първи път на Фестивала в Залцбург през 2000 г. Премиерната за Метрополитън постановка е дело на един от най-изтъкнатите и оригинални творци на съвременната театрална и оперна сцена – канадецът Робер Льопаж, носител на множество престижни награди, сред които и Европейската театрална награда от 2007 г. Продукцията е реализирана съвместно с компанията на Льопаж – Ex Machina и Операта в Квебек, където се състоя и отлично приетата премиера миналото лято.

Дебютиращата финландска диригентка Сузана Мелки води постановката с участието на Сузана Филипс като Клеменс, Ерик Оуенс като Жофре Рюдел и Тамара Мъмфорд като Пилигримът, който носи съобщенията на любовта между тях.

Поетичната опера е вдъхновена от фигурата на средновековния трубадур и кръстоносец Жофре Рюдел, който описва в поемите си съвършената жена, която никога не е срещал. Той случайно попада на пилигрим, който му казва, че познава жена, която отговаря на описанието, но ги дели Средиземно море. И така, в поредната оперна история за любов и смърт, едно от главните действащи лица става морската шир. Нейните дневни и нощни проблясъци и състояния, пресъздадени от мощното сценично въображение на Льопаж с помощта на компютърно програмиране и специални ефекти, правят от тази постановка едно омагьосващо, музикално и визуално, пътешествие.

„Хипнотично въздействие! Една от най-значимите и успешни опери на последните десетилетия“ Джон Алисън, Грамофон