Архив за етикет: метрополитън

Оперният режисьор Мортен Рюзен: „Очаквам много от „Лулу““

morten

> Read the interview in English bellow

Ден преди живото излъчване на „Лулу“ от Metropolitan Opera, разговаряме с оперния режисьор Мортен Рюзен за емоцията в операта,  мястото и в ежедневието ни и сезон 2015/2016 на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк.

Какво Ви привлича в оперното изкуство?

В днешното общество, вниманието ни е заето от употребата на смартфони, от работните ни мейли, има лесен достъп до социалните мрежи и постоянен поток на информация, затова мисля, че операта като форма на изкуството е по-важна от всякога.

Операта ни осигурява път за бягство от натовареното ежедневие и постоянната, изострена заинтересованост от света наоколо, като ни дава време да отпочинем и да помислим. Някои смятат, че операта е скучна и изморителна, тъй като героят понякога казва „обичам те“ на любимата си в продължение на 10 минути, или умира за толкова, след като е застрелян. Разбира се, ако тръгнем да сравняваме операта с холивудските блокбъстъри, където всичко се случва за секунди, е възможно да изглежда малко бавна. Въпреки това, ако се оставим да бъдем съблазнени от емоциите на героите, ще усетим, че 10 минути не са много за някого да се обясни в любов или да умре. Операта се занимава с обикновени човешки чувства, свързани с любовта, смъртта, ревността и т.н. В реалността извън концертната зала, за да се справим с тези трепети е нужен цял живот. Оперното изкуство ни дава шанс да се съсредоточим само върху чувствата си за малко. Ако се впуснем в емоцията и позволим на времето да спре, 5-часовите представления на Вагнер могат да се усетят кратки. Това е абсолютно чист катарзис и е изключителна чест и удоволствие за мен като режисьор да осигурявам за публиката алтернатива на света, изпълнен със стрес. Още повече, че на естетическо ниво е невероятно да имам възможността да обединя всички изкуства: музика, театър, танци и визуализации. Когато създаваш опера, създаваш „Gesamtkunstwerk“ (универсално произведение на изкуството), което може да повлияе на хората на емоционално ниво – чрез музиката, пеенето и взаимоотношенията между героите, както и на интелектуално ниво, чрез собствената им интерпретация на историята и смисъла, въплътен в нея.

Кои са най-важните моменти в кариерата Ви до този момент?

Когато имах честта да спечеля наградата “Ring Award Off” в Грац, Австрия, за концепцията и поставянето на „Прилепът“ от Йохан Щраус – това е дебютът ми като оперен режисьор и прекрасен спомен за мен. Освен това, бих казал стажанството ми при сегашния артистичен директор на Кралската опера в Ковънт Гардън – Каспер Холтен. Той отвори очите ми за света на операта и ми показа колко вдъхновяваща може да бъде работата с певци и актьори.

Вярвам, че най-важното в живота е да бъдеш отворен за нещата, които идват към теб и да се осмелиш да скочиш в непознатото. Операта дойде при мен, скочих и не съжалявам нито за секунда.

 А към какво се стремите?

Искам да работя из света на различни сцени. Великото в операта е това, че можеш да работиш навсякъде, заради универсалния език на музиката

Каква е разликата между режисурата на оперна и театрална постановка?

Ако започне с театър, операта може да изглежда ограничена за креативността на режисьора. Много неща са заложени в музикалното изпълнение, създадено от дадения композитор. Произведението определя темпото на пеене, паузите и динамиката. В театъра тези неща се раждат по време на репетициите, заедно с актьорите и в зависимост от интерпретацията на героя, която се търси. Актьорът може да каже „Обичам те“ с бърз и нетърпелив маниер, бавно и със съмнение или разделяйки репликата на части. В операта, композиторът вече е решил това, а работата на режисьора и певците е да разберат какъв смисъл и емоция могат да извлекат от музикалното произведение, за да разкрият взаимоотношенията и чувствата между героите и за да обогатят основната история, която се разказва на публиката.

Това дава много, тъй като комуникираш и работиш с композитора. Възможността да намериш начин и да видиш интерпретацията си през работата на друг човек е изключително вдъхновяваща.

Освен това, има много разлики между певците и актьорите. От актьорите изискваш всякакви физически действия, докато играят, а при оперните певци трябва да имаш предвид ограниченията в движенията, заради извънредно трудната техника на пеене. Оперното пеене може да се сравни с професионален спорт. За тях е наистина трудно да превърнат цялото си тяло в музикална емоция и да са актьори едновременно. За мен като режисьор е истинско предизвикателство да намеря най-добрия начин да използвам телата и външния вид на певците, за да разкажа историята на героя.

Има ли добавена стойност за зрителите при излъчването на оперна постановка в киносалон?

Прожекциите на оперни представления в кино зала с модерна видео и аудо техника дава възможност на публиката да види отблизо певците. Ще можете да наблюдавате техните емоции и техники на пеене в детайли. Ще видите как телата на певците се използват, за да предадат музиката, пеенето и смисъла. Много чувствено, наистина! За мен е  интересно да видя също костюмите и сценографията отблизо. Освен това, и възможността да видиш представления, които се играят далеч от теб с някои от най-добрите оперни артисти в света е страхотна. Също така, фактът, че представлението се случва на живо е невероятен. Това е магията, истинската магия, която в момента се случва в оперната зала и може да се почувства дори от нас в киното. И въпреки, че е втората най-добра опция, си заслужава една вечер.

Кои са режисьорите в този сезон на МЕТ: На живо от Ню Йорк, които ви впечатляват най-много и с какво?

Въпреки, че още не съм виждал продукцията на „Лулу“, искам да отговоря на този въпрос с режисьора Уилям Кентридж, заради уникалния му визуален стил. Много съм любопитен да видя как ще интерпретира произведението с прожекции на анимация с мастило върху хартия. И начинът, по който използва тези прожекции, за да засегне исторически личности и събития.

Кои представления от програмата на МЕТ: На живо от Ню Йорк очаквате с най-голямо нетърпение и защо?

Очаквам много от „Лулу“. Музикално, това е едно от най-важните произведения в оперната история на XX век, а и заради това, което вече споменах за режисьорския подход. Не на последно място, да видя Марлис Петерсен в ролята на Лулу ще бъде истинско удоволствие.

А кои от тези, които видяхте досега ви изненадаха?

Отново ще трябва да кажа „Лулу“, позовавайки се на това, което съм чел и виждал по снимки.

С кои от изпълнителите на МЕТ бихте били най-развълнуван да работите и защо?

Очевидно са много – Анна Нетрбко, Йонас Кауфман и т.н. Но мисля, че ще обърна поглед към Соня Йончева, която беше страхотна Дездемона в „Отело“. Има страхотни характеристики, чаровна е, мистериозна е и е добра актриса.

Какво според вас трябва да знаят оперните фенове преди да посетят представление на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Че е почти толкова добро, колкото истинските представления. Пристрастяващо е и със сигурност ще се чувствате добре след това.

Четете тук и интервюто на английски:

>>>

Read the interview in English bellow:

>

What attracted you to the opera art?

In our society today, where our attention is constantly challenged and twisted by our use of smartphones with access to social medias, constant news feed, and last but not least our work email, I believe the opera as an art form, is more important than ever.

The opera is providing us with an escape route from this hectic life of constant checking up on the world around us and leaves us with time to relax and reflect. One might say that opera can be tiresome and boring since it can take 10 minutes for the hero to say: ”I love you” to his beloved or 10 minutes to die after being shot. Of course, if one compares this with the newest action movies from Hollywood where everything is happening within seconds, the opera can seem slow. However, if you let yourself seduce by the emotions of the characters on stage, you will realise that 10 minuets is not a lot of time to declare your love or to die in. Opera is dealing with basic human emotions connected with love, death and jealousy etc. In the reality outside the theatre it takes a whole life to deal with these emotions and feelings. The opera gives you a chance to focus only on those emotions for a while. And if you go into the emotion it can feel like time stops, and suddenly a 5 hours Wagner opera can seem short. It is pure catharsis and it is a true pleasure and privilege as a director to be able to give people an alternative to the often stressful world outside the theatre.

Furthermore, on the aesthetic level it is amazing to have the possibility to unite all art forms; music, theatre, dance and visual art. You create a “Gesamtkunstwerk” (a Total Work of Art), which can influence people both on the emotional level, through the music, the singing and the relations between the characters and the intellectual level through your interpretation of the story and the design created for it.

What are the most important moments in your career so far?

When I had the honour to win the Ring Award Off prize in Graz, Austria for my concept and staging of ”Die Fledermaus” by Johann Strauss, it was my debut as stage director for opera and a great experience for me.

Beside that I would mention my internship in Vienna by the current artistic director of Royal Opera House, Covent Garden, Kasper Holten. He opened my eyes to the opera world and showed me how inspiring it can be to work with singers.

I believe the most important thing in life is to be open to what comes your way and to dare to jump into it, even into the unknown. Opera came my way, I jumped and I hadn’t regretted it since.

And what you strive for in the future?

I would like to work across the world in different opera houses and theatres. What is great about opera is that you can basically work everywhere since the common language is music.

What is the difference between directing opera and theatre performances?

Coming from the theatre, opera can in some ways appear restrictive on the creative work of director. Many things are already decided on forehand in the musical score created by the composer. The musical score determines the tempo of the singing, the pauses and the dynamic. In theatre you have to uncover these things together with the actors during the rehearsal time depending on the interpretation of the character the actor is playing. An actor can say: “I love you” in a fast and rapid manner, slow and doubtful manner or by breaking up the line into pieces. In the opera the composer has already decided on that long time ago and the director and the singers have to find out what meaning your can convey out of this particular pattern of music and emotions in order to uncover the relations and feelings between the characters and in order to feed the overall story and concept you are eager to tell the audience.
When you see the benefits and play along with them you are given a lot, since you communicate and work together with the composer. You find a way to see your interpretation through another persons work. This can be truly inspiring.

Besides that, there are many differences between singers and actors. While you can ask the actors for all types of physical actions while speaking their lines, you have to respect the limitations of opera singers concerning movements because of the extremely complicated singing technique. Being an opera singer can be compared to being a sportsman on a high professional level. It is truly hard work for the singers using their whole body to convey the music score into the emotions presented in front of the audience and being an actor at the same time. As a director it is inspiring to find the best way to use the bodies of the singers and their physical appearance to tell the emotion of the character.

Is there any added value to the viewers of cinema broadcasted opera performances?

Attending opera performances in the cinema with modern camera -and sound techniques gives the audience the opportunity to get a very close up look at the singers. You will be able to observe their emotions and singing techniques in details. You can truly see how the bodies of the singers are used to convey the music, singing and the meaning. Very intense! Indeed! For me it is also a pleasure to see the fabric of the set design and the costumes up close.

Besides that, it is also amazing that you have the possibility to attend performances, which are happening far away from you, with some of the best opera artists in the world. And also the fact that the opera performance is taking place live at the very same moment as you are sitting in the cinema on the other side of the world is amazing. This is the true magic of the theatre that it takes place in the same room and space as the spectators. In some ways you can get this feeling in the cinema. And even though it is only the second best, it is no doubt worth spending an evening on.

Who are the directors in this season of Met: Live from New York, who impressed you the most and how?

Even though I have not yet seen the production of “Lulu”, I would like to answer this question with director William Kentridge because of his unique visual style. I am very curious to see how he is interpreting the piece with the paper – ink video projections and animations. And how he is apparently using these projections as references to historical persons and events.

Which performances of the program MET: Live from New York you expect most eagerly, and why?

I am expecting a lot from the ”Lulu” production. Musically it is one of the most important pieces of the 20th century in the opera history, and because of what I already mentioned about the approach of the director. And finally to see Marlis Petersen, as Lulu will certainty be a pleasure as well.

And which of those you’ve seen so far surprised you?

Again I would like to say ”Lulu” based on what I have read and seen of images and pictures.

Who of the MET performers would you be most excited to work with and why?

Well, obviously there are so many: Anna Netrebko, Jonas Kaufmann, etc. But I think I would turn my eyes towards Sonya Yoncheva who was a great Desdemona in Verdi’s ”Otello” at The Met. She has great characteristics, she is charming, mysteries and a good actress.

What do the opera fans need to know before attending a performance of MET: Live from New York?

That it is almost as good as the real thing! It is addictive and you will for sure feel good afterwards.

Реклами

Лулу от Албан Берг НОВА ПРОДУКЦИЯ

2015_01_lulu_01_045

21 Ноември, 2015, 19:30 ч

Продължителност: 4 ч и 14 мин (2 антракта)


Диригент: Джеймс Ливайн
Постановка: Уилям Кентридж
Асистент-режисьор: Лук Де Вит
Дизайнер-прожекция: Катерин Мейбърг
Сценограф: Сабин Тьонисен
Костюми: Грета Гоира
Осветление: Урс Шьонебаум

В ролите: Марлис Петерсен (Лулу), Сюзън Греъм (графиня Гешвиц), Даниел Брена (Алва), Пол Гроувс (художникът/африканкия принц), Йохан Ройтер (Д-р Шьон/Джак Изкормвача), Франц Грундхебер (Шиголх)
Уилям Кентридж се завръща в Метрополитън с нова продукция след сензационната си постановка на „Нос” от Шостакович през 2010 г. Иновативният визуален артист представя шокиращия шедьовър на Албан Берг по едноименната пиеса на Франк Ведекинд за една сексуално неустоима млада жена с необуздано поведение, водеща до гибел съблазнените от чара й.  Джеймс Ливайн отново дирижира операта, с която най-често е свързван – той ръководи 30 от изпълненията на „Лулу“ в Метрополитън, включително и премиерата през 1977 г. Марлис Петерсен интерпретира главната роля, за която е получавала много овации, наравно със Сюзън Греъм като графиня Гешвиц, една от обожателките на Лулу. Даниел Брена, Пол Гроувс, Джон Ройтер и Франц Грундхебер са сред мъжете – жертви на нейния чар.
„Лулу“ е смятана за най-важната, същевременно с печална слава, музикално-сценична творба на ХХ век. Албан Берг развива в партитурата си от 1928 г. 12-тоновата система (додекафония), чиято основа е поставена от учителя му Арнолд Шонберг, но по начин, който я прави приемлива за по-широка публика. Той умира през 1935 г., преди да завърши третото действие и първата премиера операта през 1937 г. в Цюрих е всъщност изпълнение на фрагмент от творбата с добавена инструментална част и пантомима. Правят се опити операта да бъде завършена по бележките на автора, но поради несъгласието на вдовицата на композитора тази идея е осъществена едва след нейната смърт през 1977 г. от австриеца Фридрих Церха.

 

„Лулу на Марлис Петерсен е рядко съблазнителна във всяко отношение“ 

Ню Йорк Таймс

Оперният певец Валентин Ватев: С нетърпение очаквам „Танхойзер“!

В деня на живото излъчване на „Танхойзер“ от Вагнер се срещаме с младия оперен певец Валентин Ватев, за да поговорим за пътя му към музикалното изкуство и сезон 2015/2016 на МЕТ:На живо от Ню Йорк.

Как се насочихте към оперното изкуство?

От малък имах интерес към сценични изяви, бях част от екипа на БНР в няколко детски предавания. В последствие гласът ми мутира и един приятел ме посъветва да пробвам да пея при неговата учителка, Милка Драгнева, която освен класическо, преподаваше и поп пеене. Тя беше човекът, който установи, че имам оперен талант и трябва да се развивам в тази насока. Така започнах да се задълбочавам в класическата музика и се влюбих в нея.

Завършил сте оперно пеене съвсем скоро. Какво Ви предстои в близко бъдеще?

Преди един месец защитих магистърската си степен в Музикалната академия в София. Предстоят ми участия в конкурси, интересно ще ми бъде да направя  специализация някъде, сега се занимавам с учене на подходящи за мен роли. Наблягам на предкласическия  репертоар, защото той изобилства от прекрасна музика и интересни роли и смятам, че е подходящ за млад певец като мен.

Кои са ролите, които мечтаете да изпеете?

За мен Моцарт е петият елемент в операта и в музиката като цяло, затова мечтая да изпея колкото се може повече от неговите роли, подходящи за моя вид глас, които за щастие са много. Привличат ме роли, които освен певчески, са интересни и от актьорска гледна точка. За мен ще е чудесно, ако един ден изпея Дон Манифико от “Пепеляшка” и Мустафа от “Италианката в Алжир” на Росини.

А кои са най-вълнуващите, в които сте пели досега?

През лятото на миналата година участвах в две много забавни постановки на театъра в Сполето, Италия- “Джани Скики” от известния триптих на Пучини и “Алфред, Алфред” на Франко Донатони. Ролите бяха съответно на алчния братовчед Бето и на лудия доктор Алфред Совички. По време на репетициите се забавлявахме много и мисля, че се получиха чудесни спектакли.

Често посещавате прожекциите на МЕТ: На живо от Ню Йорк. Как бихте описали това преживяване? Какви са приликите и разликите с присъствието на оперно представление на живо?

Когато имам възможност, посещавам прожекциите на МЕТ: На живо от Ню Йорк, защото преживяването е близко до  присъствието на живо оперно представление. Операторското майсторство при заснемането на спектаклите и прекрасният звук създават чувство на изключителна динамика, близка до кино-филмите. С помощта на видео техниката можем отблизо и детайлно, от различни ъгли да проследим емоциите по лицата на певците, което е трудно да се случи на едно живо представление, дори да сме на най-хубавите места в залата.  В антракта вие ни разхождате из гримьорните и ни показвате интервюта с участниците и постановъчния екип.  Освен това Ню Йорк е много далеч. Прожекциите са начин за скъсяване на голямата дистанция и дават възможността да бъдем част от сезона на един от най-добрите театри в света.

От друга страна, предимството да присъстваш на един жив спектакъл е зарядът, който се излъчва от сцената и директно, без помощта на новите технологии достига до нашите сетива.

Кои заглавия чакате с най-голямо нетърпение от тазгодишната програма на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Тазгодишната програма, както и миналогодишната е страхотна и чакам с нетърпение всички представления.   Имам си опера-фаворит и това е “Танхойзер” от Вагнер.

Кои са изпълнителите на Метрополитън опера, които ви впечатляват най-силно?

В Метрополитън играят предимно вече утвърдени артисти , много са изпълнителите, които ме впечатляват. Ако трябва да конкретизирам, определено ще проследя с интерес участията на  Мариус Квишен, който ще видим като Зурга в “Ловци на бисери”, Диана Дамрау като Лейла, Нина Щемме като Турандот и като Електра, Валтруд Майер като Клитемнестра и Соня Йончева като Дездемона.

Как бихте коментирали изпълнението на Соня Йончева в ролята на Дездемона в „Отело“?

Соня Йончева е най-ярката ни млада звезда в момента, която прави невероятна кариера. Аз и всичките ми колеги и приятели сме много горди с нея. В киносалона ръкопляскахме ентусиазирано след края на представлението.

Какво според вас трябва да знаят оперните фенове преди да посетят представление на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Идвайки да гледат представленията, оперните фенове ще се насладят на едни истински празници на сетивата. Постановките са красиви, певците пеят страхотно. Въпреки наличието на субтитри, предварителната подготовка с либретото и историята на написването на произведението би дала по-задълбочена представа на зрителя за него.

Танхойзер от Рихард Вагнер

Tannhauser; Photo Marty Sohl

31 Октомври, 2015, 18:00 ч

Времетраене: 4 ч и 20 мин (2 антракта)
Диригент: Джеймс Ливайн
Постановка: Ото Шенк
Сценограф: Гюнтер Шнайдер-Симсен
Костюми: Патриша Зипрод
Осветление: Гил Уекслър
Хореограф: Норбърт Весак
В ролите: Йохан Бота (Танхойзер), Ева-Мария Уестброк (Елизабет), Мишел ДеЙънг (Венера), Петер Матеи (Волфрам), Гюнтер Гройсбьок (ландграф Херман)

Джеймс Ливайн дирижира първото от 2004 г насам представление на операта „Танхойзер” в Метрополитън, в постановката на Ото Шенк от 1977 г. Един от най-високо ценените вагнерови тенори – Йохан Бота пее за първи път изключително трудната за изпълнение главна роля на младия рицар, който се колебае между истинската любов и страстта. Петер Матеи е Волфрам – това е неговата втора вагнерова роля на сцената на Метрополитън. Гюнтер Гройсбьок се превъплъщава в ландграфа, а Мишел ДеЙънг в богинята Венера – човешките и божествените врагове на Танхойзеровата любов. Ева-Мария Уестброк е в ролята на Елизабет – олицетворение на чистата любов, която загива в скръбта си по любимия човек.

170 години ни делят от създаването на операта „Танхойзер“ – тогава Вагнер е на 32, в началото на творческия си път. Както и в други свои творби, той използва за основа  на либретото старогерманска легенда, в която вплита историята на истински майстерзингер от XIII век и героинята, чийто прототип е Света Елизабет Унгарска – съпруга на ландграфа на Тюрингия. Именно в тази германска област е замъкът Вартбург, където се развива действието в операта. Въпреки че е ранна творба на Вагнер, в някои сцени личи бъдещото му революционно развитие в драматургично и мелодическо отношение. „Танхойзер“ преминава през порeдица редакции и авторът добавя дори балетна сцена за френската премиера през 1861 г.

 „Танхойзер на Йохан Бота е почти невероятен. Той кара ролята да изглежда лесна със сребристия си тембър, който е същото толкова свеж на финала, колкото и в началото.“

Родни Милнс, Опера

„Отело“ от Джузепе Верди НОВА ПРОДУКЦИЯ

otello_AlexanderAntonenko_Otello

17 Октомври, 2015, 19:55

21 Октомври, 2015, 19:00 (повторение)

Времетраене: 2 ч и 57 мин (1 антракт)

Диригент: Яник Незе-Сеген
Постановка: Бартлет Шер
Сценограф: Ес Девлин
Костюми: Катрин Зубър
Осветление: Доналд Холдър
Дизайнер-прожекция: Люк Холс
В ролите: Александърс Антоненко (Отело), Соня Йончева (Дездемона), Димитри Питас (Касио), Желко Лучич (Яго), Гюнтер Гройсбьок (Лодовико)

Нов прочит на шедьовъра „Отело“ от Верди, дирижиран от младия и енергичен Яник Незе-Сеген и режисиран от опитния Бартлет Шер, открива сезона в Метрополитън. Латвиецът Александърс Антоненко изпълнява ролята на измъчения венецианския мавър, заедно със Соня Йончева в нейния дебют като Дездемона. Желко Лучич влиза в кожата на смъртния враг на Отело – Яго. Постановката, която включва още Димитри Питас като Касио и Гюнтер Гройсбьок като Лодовико, ще бъде белязана и с дебюта на Ес Девлин като сценограф в Мет – неговите предишни дизайни включват „Макинал“ от 2014 г. на Бродуей и солидно количество оперни продукции в Ковън Гардън, Ла Скала и други престижни театри. Този път той е създал постоянно променящ се стъклен замък за Отело и Дездемона, а действието е пренесено в края на XIX век.

Верди създава „Отело“ почти насила – вече е решил да се оттегли като композитор, когато Ариго Бойто написва прекрасното либрето по пиесата на Шекспир и заедно с издателя Рикорди успяват да убедят Верди да напише музиката. Интензивността и драматизмът на тази партитура са забележителни, особено впечатляващи са въвеждащата сцена с бурята и Песента за върбата и молитвата „Аве Мария“, които Дездемона пее в последното действие. След огромния успех на Соня Йончева като Мими от „Бохеми“ на Пучини на сцената на Метрополитън миналата година, когато тя замести в последния момент друга певица и направи истински фурор, а „Ню Йорк Таймс“ я определи като „Сензация в последната минута!“, дебютът й в ролята на крехката и красива Дездемона, която става жертва на голямата ревност на съпруга си и мръсните игри на манипулативния Яго, е очакван с голямо нетърпение от почитателите на младата българска певица.

 „Сопранът Соня Йончева е готова да стане звезда“

Ню Йорк Таймс

Анна Нетребко – оперна звезда от нов вид

В края на миналия месец, в Лондон, бяха раздадени престижните Оперни награди. В категорията „Най-добра певица на годината“ бе наградено немското сопрано Аня Хaртерос. Тя е номинирана в тази категория заедно с изключителните звезди от сезон 2014/2015 на Метрополитън опера – Анна Нетребко, Анита Рачвелишвили и Джойс ДиДонато, българката Соня Йончева, която ще видим в предстоящият сезон на МЕТ: На живо от Ню Йорк  и украинката Людмила Монастирска.

Анна Нетребко е звездата, която спря дъха на публика в киносалона в премиерното за България представление на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк. С ролята си на Лейди Макбет тя изправи зрителите на крака, както в залата на Метрополитън опрера, така и тези в кината по-целия свят, които имаха възможност да изживеят емоциите, които носи оперното изкуство от световна величина.

В този текст проследяваме основни моменти от кариерата ѝ, нейните постижения и емблематични роли.

Ана Нетребко добави нов смисъл в определението оперна звезда и днес е една от най-признатите и известни класически певици в целия свят. Често виждаме името на руското сопрано в главни роли в най-големите оперни театри, а Associated Press я нарича “царуващата нова дива в началото на XXI век“. През 2007 тя стана първият класически музикант, който влезе в класацията на Time за най-влиятелни личности в света Time100. Нейният красив, загадъчен, отличителен глас и нейното елегантно и пленително присъствие на сцена, са причина критиците да я определят като „Одри Хепбърн с певчески глас“ и „певица, която просто има всичко: глас с поразителна чистота, прецизност и обхват, широк действен и тонален диапазон, въображение, прозорливост и остроумие – и всичко това в комбинация с внушителна харизма, заради която не можеш да откъснеш поглед от нея, когато изпълнява роля.“ (San Francisco Chronicle).

От триумфалният ѝ дебют на фестивала в Залцбург през 2002, в ролята на Дона Анна в Дон Жуан от Моцарт, името на Нетребко започва да се появява в почти всеки голям оперен театър по света. Това са Метрополитън опера, Операта в Сан Франциско, Лирик опера в Чикаго, Кралската опера в Лондон, Миланската Скала, Виенска държавна опера, Парижката опера, Операта в Цюрих, Берлинската държавна опера и Баварска опера в Мюнхен.

Тя често се завръща в Мариинския театър в Санкт Петербург, където прави дебюта си в ролята на Сузана в Сватбата на Фигаро от Моцарт, където работи заедно с дългогодишния си ментор – диригента Валери Гергиев. Освен Моцартовата Сузана, други емблематични, минали и настоящи роли за Нетребко са Мими от Бохеми и Манон Леско на Пучини, Виолета от Травиата на Верди, Лейди Макбет и Жана д’Арк, Жулиета от Капулети и Монтеки, Елвира от Пуритани и Амина от Сомнамбула на Белини, Дона Анна от Дон Жуан на Моцарт, Норина от Дон Паскуале на Доницети, главните роли в Лучия ди Ламермур и Ана Болейн; в Манон на Масне, Жулиета в Ромео и Жулиета на Гуно, Татяна от Евгени Онегин и Йоланта от операта на Чайковски.

Анна Нетребко има и много концертни изяви по света, както в известни концертни зали като Карнеги Хол в Ню Йорк, така и на стадиони пред десетки хиляди зрители. Нейните концерти на открито, на които споделя сцената с артисти като Пласидо Доминго и Дмитрий Хворостовски, се простират от Валдбюне в Берлин до Червения площад в Москва и често се излъчват интернационално. Тя е резидент на Фестивала в Залцбург и обра овациите по време на популярната Последна нощ на BBC Proms в Лондон. Нетребко често се появява в рецитали със световно известни артисти, включително с Даниел Баренбойм.

Този сезон тя направи дебюта си в Америка с две роли в Метрополитън опера. С нейното изпълнение в ролята на Лейди Макбет стартира сезона на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк, която предава представлението чрез сателитна връзка в киносалони по целия свят. Тя се завърна в МЕТ в началото на тази година, за да участва в новата постановка на Йоланта, която също зарадва зрителите по света в кината на Св. Валентин. Други акценти от сезона са нейното представяне като Мими заедно с Джоузеф Калея като Родолфо в Бохеми в Ковънт Гардън и нейното завръщане в ролята на Анна Болейн в операта в Цюрих и Виенската държавна опера.

Нейното изпълнение на Мими от 10 юни също ще се прожектира в кина във Великобритания и Европа. В концертите си този сезон Анна дебютира в ролята на Силвия Вареску в Царицата на чардаша от Имре Калман с Дрезденската държавна капела; пее Четирите последни песни на Щраус с Държавния оркестър на Берлин и Националния оркестър на Франция. Изпълнява арии в програма, наречена Верди и веризма в Двореца за каталунска музика в Барселона, в Двореца на изящните изкуства с Мексико сити и в Театъра Диана в Гуадалахара. Заедно с Оркестъра на Националната академия Санта Чечилия изпълнява откъси от Макбет; дава рецитал в Ценъра за сценични изкуства Вилар в Колорадо; представя Йоланта на турне в Люцерн, Копенхаген, Монте Карло и Лондон и участва в галаконцерт на фестивала Whitsun в Залцбург.

Ана Нетребко се гордее с богата дискография, която включва солови албуми,  записи на цели опери и концертен репертоар. Нейното CD Дуети с тенора Роландо Вийясон, поставя рекорд за най-добър дебют на класически албум в Европа, като се изкачва на върха на класациите в няколко държави.

Нетребко пя Олимпийския химн на живо в излъчваната по целия свят церемония по откриване на Олимпийските зимни игри през 2014 в Сочи. През 2007 тя пя за филмовия режисьор Мартин Скорсезе на предаваните по CBS 30-и годишни награди на центъра Кенеди, а следващата година – на предаваните по ВВС награди BRIT, заедно с Андреа Бочели. Профили на Нетребко се появяват в най-големите световни списания, включително Vogue,Vanity Fair, и Town & Country. Тя се появява в телевизионни предавания като Добро утро Америка на ABC, вечерното шоу на Джей Лено по NBC, 60 минути по CBS’s  и Разкрити (Revealed) на CNN. Документални филми за нея са излъчвани по телевизии в Австрия, Германия, Дания, Русия и Швейцария.

Анна Нетребко е носител на почести и награди като номинация за Грами за записите ѝ Виолета и Руски албумМузикант на годината (2008) на списание Мюзикъл Америка, Престижната германска награда Бамби, награда Classic BRIT за изпълнител на годината и певица на годината и три от германските ECHO Klassik награди. През 2005 е наградена с руската Държавна награда – най-високото признание в страната в областта на изкуствата и литературата, а през 2008 със званието Народен артист.

Родена през 1971 в Краснодар, Русия, Анна Нетребко учи вокално майсторство в консерваторията в Санкт Петербург. Страстен защитник на детските права, тя подкрепя много благотворителни организации, включително SOS – Киндердорф Интернешънъл и Руската общност в помощ на децата.

В сезон 2015/2016 на MET: На живо от Ню Йорк ще гледаме Нетребко в ролята на Леонора в Трубадур от Верди.

източник www.annanetrebko.com