Архив за етикет: метрополитън

Кавалерът на розата от Рихард Щраус

13 май 2017, 19:30; 252 мин (2 антракта)

Либрето: Хуго фон Хофманстал

Диригент: Себастиан Вайгле

Постановка: Робърт Карсън

Сценограф: Пол Стайнбърг

Костюми: Бригите Райфенщюл

Осветление: Робърт Карсън, Питър ван Прат

Хореография: Филип Жиродо

В ролите: Рене Флеминг (Маршалката), Елина Гаранча (Октавиан), Ерин Морли (Софи), Матю Поленцани (Певец), Маркус Брюк (Фанинал), Гюнтер Гроисбьок (Барон Окс)

 

Първата нова продукция на пищната романтична творба на Рихард Щраус в Mетрополитън от 1969 г. насам е дирижирана от музикалния директор на Франкфуртската опера Себастиан Вайгле и режисирана от Робърт Карсън, чиято последна постановка беше хитовият Фалстаф от 2013 г. Рене Флеминг изпълнява една от емблематичните си роли – на Маршалката, а до нея застава латвийката Елина Гаранча с първото й представяне в Северна Америка като Октавиан – импулсивния млад любовник. Изпълнителският състав включва още Гюнтер Гроисбьок като Барон Окс, Ерин Морли като Софи, Маркус Брюк в неговия дебют като Фанинал и Матю Поленцани като Италианския певец. Кавалерът на розата е копродукция с Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Театро Реджо, Торино.

По думите на режисьора Робърт Карсън, „Кавалерът на розата“ е една от най-ярките социални комедии, писани някога. Тя представя идеализирана Виена от миналото в момент, когато Щраус и Хофманстал, създавайки творбата си, усещат че светът е на крачка от пропастта. Маршалката е обсебена от идеята, че остарява и признава, че понякога спира всички часовници в къщата, за да не усеща отминаващото време. Любовта й към Октавиан запалва отново искрата у нея и й носи радост. Постановъчният екип е вдъхновен от виенския сецесион от началото на ХХ век. От сцената се носи усещането за красота и елегантност, но също за меланхолия и смях през сълзи.

 

Вокалното изпълнение на Флеминг завладяваше със смела изтънченост

Антъни Томасини, Ню Йорк Таймс

Набуко от Джузепе Верди ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ЖИВО В HD

7 януари 2017, 19:55; 164 мин (1 антракт)

11 януари 2017, 19:00 (повторение)

Либрето: Темистокле Солера

Диригент: Джеймс Ливайн

Постановка: Илайджа Мошински

Сценография: Джон Нейпиър

Костюми: Андриън Неофиту

Осветление: Хауърд Харисън

В ролите: Людмила Монастирска (Абигайл), Джейми Бартън (Фенена), Ръсел Томас (Исмаел), Пласидо Доминго (Набуко), Димитри Белоселкий (Закария)

Дългогодишният музикален директор на Метрополитън Джеймс Ливайн дирижира една от ранните драматични опери на Верди за падането на Древен Йерусалим в ръцете на Навуходоносор (Набуко), с Пласидо Доминго, който добавя тази нова баритонова роля в репертоара си. Людмила Монастирска пее ролята на жената-воин Абигаил – своенравната дъщеря на Набуко, а Джейми Бартън е Фенена. Ще чуем Ръсел Томас като Измаел, а Дмитрий Белоселский като пророка Захария – ролята от неговия дебют в Метрополитън през 2011 г.

„Набуко“ е творбата, която носи на 28-годишния Джузепе Верди международна слава веднага след премиерата й в миланската „Ла Скала“ през 1842 г. Още тогава хорът на пленените евреи (“Va, pensiero sull’ali dorate” / „Летете, мисли, на златни крила“ ) се превръща в химн за революционно настроените италианци. Въпреки много от описаните историческите съвпадения и реални личности, някои от героите в операта са измислени от либретиста Темистокле Солера, за да се създаде нужния драматизъм.

„Доминго представя един достоен, смел и харизматичен Набуко“

Фиона Мадъкс, Гардиън

 

 

 

 

МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК – сезон 2016-17

Тристан и Изолда от Рихард Вагнер
8 октомври 2016, (19:00 ч.)

Дон Жуан от Волфганг Амадеус Моцарт
22 октомври 2016 (19:55 ч.)

26 октомври 2016(19:00 ч. повторение)

Любов отдалече от Кая Саариахо
10 декември 2016 (19:55 ч.)

Набуко от Джузепе Верди
7 януари 2017 (19:55 ч.)

11 януари 2017 (19:00 ч. повторение)

Ромео и Жулиета от Шарл Гуно
21 януари 2017 (19:55 ч.)

25 януари  2017 (19:00 ч. повторение)

Русалка от Антонин Дворжак
25 февруари 2017 (19:55 ч.)

Травиата от Джузепе Верди
11 март 2017 (19:55 ч.)

15 и 22 март 2017 (19:00 ч. – 2 повторения)

Идоменей от Волфганг Амадеус Моцарт
25 март 2017 (18:55 ч.)

Евгений Онегин от Пьотр Илич Чайковски
22 април  2017 (19:55 ч.)

26 април  2017(19:00 ч. повторение)

Кавалерът на розата от Рихард Щраус
13 май 2017 (19:30 ч.)

Електра от Рихард Щраус НОВА ПРОДУКЦИЯ

30 Април, 2016, 19:55 ч

Продължителност: 1 ч и 45 мин. (без антракт)
Диригент: Еса-Пека Салонен

Продукция: Патрис Шеро
Сценичен режисьор: Винсант Юге
Сценограф: Ричард Педуци
Костюми: Каролин де Вивас
Осветление: Доминик Бругиер
В ролите: Нина Стеме (Електра), Адриана Пиечонка (Хризотемис), Валтрауд Майер (Клитемнестра), Буркхард Улрих (Егист), Ерик Оуенс (Орест)
Пламенната трагедия на Щраус за античната гръцка принцеса, твърдо решена да отмъсти, се явява  и последната оперна продукция в Метрополитън на легендарния режисьор Патрис Шеро, починал през 2014 г., без да успее да я види. Еса-Пека Салонен направи невероятен дебют като диригент в продукцията на Шеро „От къщата на мъртвите” по Яначек през 2009 г. и се завръща, за да дирижира великолепния изпълнителски състав, воден от Нина Стеме като обсебената и кръвожадна главна героиня. Валтрауд Майер прави своя дебют в ролята на Клитемнестра, майка на Електра и жертва на нейната ярост,на сцената на Метрополитън, заедно с Адриана Пиечонка като сестрата на Електра – Хризотемис; Ерик Оуенс играе нейният брат-отшелник, а немският тенор Буркхард Улрих, с дебют в Метрополитън, се въплъщава в ролята на корумпирания монарх Егист. Дългогодишният партньор на Шеро Винсент Юге отговаря за постановката на сцената на Метрополитън.

 

Прочутият диригент и композитор Еса-Пека Салонен поема музикалното ръководство в „Електра“, а Рихард Щраус му осигурява най-многобройния оркестър в оперната литература, с невероятна палитра от цветове: от лириката, когато героите изразяват нежност и любов, до бруталните дисонанси в моментите, когато са на ръба на разума.

 

„Удивителна Електра с Нина Стеме!  Ако Имамура, bachtrack.com

 

 

Роберто Деверьо от Гаетано Доницети ПРЕМИЕРА В МЕТРОПОЛИТЪН

16 Април, 2016, 19:55

Продължителност: 3 ч и 05 мин (2 антракта)
Диригент: Маурицио Бенини
Продукция: Сър Дейвид МакВикар
Сценограф: Сър Дейвид МакВикар
Костюми: Мориц Юнге
Осветление: Пола Констабъл
Хореография: Леа Хаусман

В ролите: Сондра Радвановски (Елизабет), Елина Гаранча (Сара), Матю Полензани (Роберто Деверьо), Мариуш Квиечен (Херцог Нотингам)

Последната опера от трилогията за Тюдорите на Доницети е фокусирана върху вече възрастната кралица Елизабет I, принудена да подпише смъртната присъда на благородник, в когото е влюбена. Сър Дейвид МакВикар, който режисира премиерите в Метрополитън на „Анна Болейн” и „Мария Стюарт”, се завръща и за последната част от поредицата. Знаменитият белкантов сопран Сондра Радвановски изпълнява ролята на Елизабет I след главните роли и в другите две опери от трилогията – певчески подвиг, извършван само от Бевърли Силс през 70-те в Ню Йорк и неповтарян досега. Матю Полензани влиза в ролята на Роберто Деверьо, Елина Гаранча е Сара, херцогиня на Нотингам и таен враг на кралицата; в постановката участва и Мариус Квиечен като херцог Нотингам. Маурицио Бенини дирижира тези първи за Метрополитън изпълнения на операта.

Майсторството на Доницети като мелодик и чудесното познаване на човешките гласове са напълно разкрити в „Роберто Деверьо“. Творбата започва с увертюра, в която е вплетен английския химн „Бог да пази кралицата“ и завършва с класическа за белкантовата традиция сцена на полудяването. Либретото на Камарано е базирано на истински събития от английската история в края на XVI век. Талантът на Доницети, който е създал 75 оперни заглавия в едва 51-годишния си живот, тук е в най-високата си точка.

Като Кралица Елизабет в „Роберто Деверьо” Радвановски постигна бляскав триумф на певчески и актьорски умения и предизвика вълнение, от което настръхват косите” Фред Плоткин