Архив за етикет: кино

МОМИЧЕТО ОТ ЗЛАТНИЯ ЗАПАД

27 октомври 2018, 19.55 ч.

3ч 22мин (2 антракта)

Либрето: Гуелфо Чивинини и Карло Зангарини                            
Диригент: Марко Армилиато
Режисьор: Джанкарло дел Монако
Сценография и костюми: Майкъл Скот
Осветление:  Гил Уекслър
В ролите: Ева-Мария Вестбрук (Мини), Йонас Кауфман (Дик Джонсън), Карло Боси (Ник), Желко Лучич (Джак Рейнс), Майкъл Тод Симпсън (Сонора), Матю Роуз (Ашби), Орен Градус (Джейк Уолъс)

Успешната и бурно аплодирана премиера на тази творба на Джакомо Пучини е през 1910 г. именно в Метрополитън опера. В главните роли тогава са Енрико Карузо и Еми Дестин, а на диригентския пулт – Артуро Тосканини. Въпреки мнението на самия автор, че това е едно от най-добрите му произведения, „Момичето от златния Запад“ остава в сянката на другите му големи опери, завладели световните сцени през ХХ век. И все пак музикалните специалисти я определят като magnum opus, изтъквайки майсторството на композитора, което кара Тосканини да нарече творбата „голяма симфонична поема“.

Действието се развива в Америка по време на „златната треска“ в Калифорния в средата на XIX в. Мини – момичето от заглавието – е една от най-привлекателните героини на Пучини. Силна и независима, тя е готова на всичко, за да спечели мъжа, когото обича.

Метрополитън опера връща под прожекторите постановката на Джанкарло дел Монако от 1991 г. Именитият оперен режисьор започва кариерата си със спектакли в Италия, в които участва легендарният му баща – тенорът Марио дел Монако. Прочитът му на тази „американска“ опера на Пучини е умишлено традиционен и опростен, с декори, които пренасят публиката в суровите условия на тогавашния бит.

В тази постановка ще видим дългоочакваното завръщане на големия тенор и актьор Йонас Кауфман на сцената на Мет след няколкогодишно отсъствие.

Лъскавият тон и романтичен магнетизъм на Йонас Кауфман изпъкват впечатляващо (Ричард Феърман, Gramophone)

Advertisements

ПЕТИ СЕЗОН НА МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА: НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК ЗАПОЧВА У НАС ПРЕЗ ОКТОМВРИ

ОПЕРНАТА ПРИМА АННА НЕТРЕБКО СЕ ЗАВРЪЩА С ДЕБЮТ В ДВЕ ЕМБЛЕМАТИЧНИ РОЛИ, ГЛЕДАМЕ И ОПЕРА ПО ФИЛМ НА АЛФРЕД ХИЧКОК

Програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”, която ще се осъществи у нас за пета поредна година от фондация “Америка за България” и фондация “Виа Фест” в Синема сити – Мол София, започва на 6 октомври с пищна класическа постановка на „Аида“ от Верди и дебюта на Анна Нетребко за Метрополитън в главната роля. Зрителите ще я видят за първи път и в ролята на Адриана Лекуврьор в нова продукция на едноименната опера на провокативния оперен режисьор сър Дейвид МакВикар. Сред най-любопитните заглавия в сезона е и вдъхновената от киното на Алфред Хичкок – „Марни“ на младия композитор Нико Мюли.

София, 13-09-2018 г. – Програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”, сезон 2018/2019 отново представя 10 сателитни излъчвания в HD-формат на най-добрите заглавия на един от най-престижните оперни театри в света. Пет от тях ще имат и повторения след живото им излъчване.

Този сезон стартира с излъчването на „Аида“, когато Анна Нетребко отново ще изгрее на сцената на Метрополитън опера, но за първи в главната роля, в която дебютира триумфално на Залцбургския фестивал през 2017 г. За първи път гледаме Нетребко и в ролята на Адриана Лекуврьор в съвсем новата постановка на сър Дейвид МакВикар, копродукция с големите оперни театри във Виена, Лондон, Барселона, Сан Франциско и Париж.
И в двете постановки Нетребко си партнира с грузинката Анита Рачвелишвили, и в двете в роли на съперници за сърцата на главните герои – в „Аида“ за великия воин Радамес, изпят от Александър Антоненко, а в „Адриана Лекуврьор“ за Маурицио, представен от тенора Пьотр Бечала.

Съвременната опера „Марни“ е втора за младия композитор Нико Мюли, който познаваме от работата му със световни музикални знаменитости като Бьорк и Филип Глас, както и от музиката му за театрални постановки и филми, сред които „Четецът“ (2008) и „Имението Хауърдс Енд“ (2017).

Заплетеният сюжет на „Марни“, създаден от писателя Уинстън Греъм пленява Алфред Хичкок, който през 1964 г. го превръща във филм с участието на Типи Хедрен и Шон Конъри. Главната роля в Мет е поверена на очарователната млада оперна звезда мецосопранът – Изабел Ленард.

Сезон 2018/2019 ще представи още 2 нови продукции на опери от класическия репертоар: „Самсон и Далила“ от Сен-Санс и „Травиата“ от Верди, в които вземат участие едни от най-големите звезди на световната оперна сцена. Към Анна Нетребко в сезона ще се присъединят – Йонас Кауфман,  Хуан Диего Флорес, Диана Дамрау, Роберто Аланя, Елина Гаранча и още много други. Включени и са възстановки с нови изпълнители на прочути спектакли на Метрополитън като „Валкюра“ от Вагнер в зрелищната и иновативна постановка на канадския режисьор Робер Льопаж или грандиозният сценичен вариант на сър Ричард Еър върху „Кармен“ от Бизе.

Любовен еликсир от Гаетано Доницети                                                                            

10 февруари 2018, 19:00

2ч 59мин (1 антракт)

Либрето: Феличе Романи

Диригент: Доминго Хиндоян

Постановка: Бартлет Шер

Сценография: Майкъл Йерган

Костюми: Катрин Зубър

Осветление: Дженифър Типтън

В ролите: Прити Йенде (Адина), Матю Поленцани (Неморино), Давиде Лучано (Белкоре), Илдебрандо Д’Арканджело (Дулкамара)

„Любовен еликсир“ от Доницети е един от бисерите в историята на комичната опера, любимо заглавие на меломаните. Метрополитън опера ни предлага прочита на театралния майстор Бартлет Шер – чаровна постановка с динамични комични ситуации, но и моменти на романтика с красиви емоции.

Своя дебют в Мет ще направи младият венецуелски диригент Доминго Хиндоян (съпруг на Соня Йончева, когото у нас познаваме от концертите на дивата). В ролята на Адина за първи път на тази сцена ще се представи черната перла на операта – младата и красива южноафриканка Прити Йенде, която вече си спечели отлични оценки в Кралската опера „Ковън Гардън“ и Баварската опера в Мюнхен. Нейният Неморино е блестящият тенор Матю Поленцани, който е бил в ролята още на премиерата в Метрополитън през 2013 г. с Анна Нетребко като Адина. Участват и двама италианци – дебютантът Давиде Лучано като Белкоре и прочутият и харизматичен Илдебрандо Д’Арканджело като д-р Дулкамара.

Неморино е влюбен в красивата и фриволна Адина, но е беден селянин. Той се поддава на лъжите на шарлатанина Дулкамара и вярва, че обикновеното вино, за което плаща прескъпо, е еликсир, който ще му помогне да събуди чувства в сърцето на любимата жена. Комичната история, сътворена от Феличе Романи с прекрасната музика на Гаетано Доницети, има щастлив финал.

Прити Йенде пее със сребриста яркост и чистота (The Independent)

Тоска от Джакомо Пучини НОВА ПРОДУКЦИЯ

27 януари 2018, 19:55

31 януари 2018, 19:00 (повторение)              

3ч 18мин. (1 антракт)

Либрето: Луиджи Илика и Джузепе Джакоза

Диригент: Емануел Вийом

Постановка: Сър Дейвид МакВикар

Сценография и костюми: Джон Макфарлън

Осветление: Дейвид Фин

Хореография: Леа Хаусман

В ролите: Соня Йончева (Тоска), Виторио Григоло (Каварадоси), сър Брин Терфел (Скарпия), Патрик Скарфици (Клисар)

През този сезон българската звезда Соня Йончева ще участва в цели три прожекции на живо от Метрополитън опера – това се случва за първи път в историята на програмата.

След Джилда, Мими, Дездемона и Виолета, Тоска е следващата висока цел за младата певица на сцената на Метрополитън. За Йончева премиерата в новогодишната нощ ще бъде дебют в тази роля. Нейни партньори ще бъдат обичани и очаквани от публиката певци – Виторио Григоло като любимия на Тоска – Марио Каварадоси, и сър Брин Терфел в ролята на злодея Скарпия.

Мелодрамата, която разказва за ревнивата примадона, нейния любим – художник и идеалист, и застаналия между тях садистичен полицейски началник, който предизвиква трагичните събития на финала, вълнува оперните меломани от 1900 година до днес. Музиката на Пучини е отличен пример за стила веризъм, с кратки арии и използване на parlato – думи, които се изговарят, вместо да се изпяват в моментите на напрежение.

Всяко от трите действия в операта се развива на място в Рим, което може да се посети и днес. „Всеки има огромни очаквания за това как ще изглежда сцената в първо действие – в базиликата Sant’Andrea della Valle, защото много от зрителите са били там и са я виждали“, споделя режисьорът Дейвид МакВикар и отбелязва, че от самото начало на „Тоска“ музиката  на Пучини изисква и определена визуална грандиозност, която постановъчният екип на тази нова продукция се е постарал да постигне.

С „Тоска“ Соня Йончева ще постави рекорд в историята на Мет! (OperaWire)

Вълшебната флейта от Волфганг Амадеус Моцарт

14 октомври 2017, 19:55

8 ноември 2017, 19:00 (повторение)

3ч 29мин (1 антракт)

Либрето: Емануел Шиканедер

Диригент: Джеймс Ливайн

Постановка и костюми: Джули Теймор

Сценография: Джордж Ципин

Осветление: Доналд Холдър

Кукли: Джули Теймор и Майкъл Къри

Хореограф: Марк Денди

В ролите: Голда Шулц (Памина), Катрин Луек (Царицата на нощта), Чарлс Кастроново (Тамино), Маркус Верба (Папагено), Крисчън ван Хорн (Говорител), Рене Папе (Зарастро)

Почетният музикален директор на Метрополитън Джеймс Ливайн се завръща, за да дирижира пълната немска версия на моцартовата магична басня. Негов достоен партньор е носителката на наградите „Тони“ и „Еми“ и номинирана за „Оскар“ Джули Теймор, която влага в този сценичен шедьовър майсторството си и в дизайна на костюми и кукли. Своя дебют като Памина в Метрополитън прави новоизгряващата звезда от Южна Африка Голда Шулц, заобиколена от почти изцяло американски състав, към който се присъединяват ветеранът бас от Германия Рене Папе и младият австриец Маркус Верба, играл Папагено на Залцбургския фестивал.

„Вълшебната флейта“ е последната опера, която Моцарт дирижира само два месеца преди смъртта си през 1791 г. Това е и първото заглавие, с което започват излъчванията на живо от Метрополитън през декември 2006 г. Тогава, по време на коледно-новогодишните празници, в САЩ гледат съкратената версия на английски език. 12 години по-късно Мет за първи път представя в програмата На живо в HD формат цялата опера на Моцарт в оригинал на немски език.

Днес „Вълшебната флейта” се нарежда сред десетте най-често поставяни опери в света. Творбата често се свързва с братството на масоните, предвид членството на Моцарт и Шиканедер в масонската ложа, а също и заради мястото на действието, заложено в либретото – Египет, люлка на масонството. На премиерата във Wiednertheater – Виена Шиканедер е не само директор на театъра, режисьор и либретист на „Вълшебната флейта“, но и изиграва ролята на Папагено.
Зрелищна продукция от режисьорката на световноизвестния мюзикъл “Цар лъв“ Джули Теймор

Галерия от сезон 2016/2017

Кавалерът на розата от Рихард Щраус

13 май 2017, 19:30; 252 мин (2 антракта)

Либрето: Хуго фон Хофманстал

Диригент: Себастиан Вайгле

Постановка: Робърт Карсън

Сценограф: Пол Стайнбърг

Костюми: Бригите Райфенщюл

Осветление: Робърт Карсън, Питър ван Прат

Хореография: Филип Жиродо

В ролите: Рене Флеминг (Маршалката), Елина Гаранча (Октавиан), Ерин Морли (Софи), Матю Поленцани (Певец), Маркус Брюк (Фанинал), Гюнтер Гроисбьок (Барон Окс)

 

Първата нова продукция на пищната романтична творба на Рихард Щраус в Mетрополитън от 1969 г. насам е дирижирана от музикалния директор на Франкфуртската опера Себастиан Вайгле и режисирана от Робърт Карсън, чиято последна постановка беше хитовият Фалстаф от 2013 г. Рене Флеминг изпълнява една от емблематичните си роли – на Маршалката, а до нея застава латвийката Елина Гаранча с първото й представяне в Северна Америка като Октавиан – импулсивния млад любовник. Изпълнителският състав включва още Гюнтер Гроисбьок като Барон Окс, Ерин Морли като Софи, Маркус Брюк в неговия дебют като Фанинал и Матю Поленцани като Италианския певец. Кавалерът на розата е копродукция с Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Театро Реджо, Торино.

По думите на режисьора Робърт Карсън, „Кавалерът на розата“ е една от най-ярките социални комедии, писани някога. Тя представя идеализирана Виена от миналото в момент, когато Щраус и Хофманстал, създавайки творбата си, усещат че светът е на крачка от пропастта. Маршалката е обсебена от идеята, че остарява и признава, че понякога спира всички часовници в къщата, за да не усеща отминаващото време. Любовта й към Октавиан запалва отново искрата у нея и й носи радост. Постановъчният екип е вдъхновен от виенския сецесион от началото на ХХ век. От сцената се носи усещането за красота и елегантност, но също за меланхолия и смях през сълзи.

 

Вокалното изпълнение на Флеминг завладяваше със смела изтънченост

Антъни Томасини, Ню Йорк Таймс