Архив за етикет: интервю

Елка Бързакова: „Ако операта разчита само на професионалистите, залите щяха да бъдат празни.“

Елка Бързакова е активен член на Ротари клуб, както и на Дружеството на Austria Business Circle, към Австрийското посолство, тя е влюбена в работата си, но най-вече тя е професионален оперен фен.

Срещаме се, за да ни разкаже за любовта си към музиката и пътуванията, която дава резултат в стотици оперни представления в над 50 оперни театъра по света. Метрополитън опера е един от малкото големи оперни театри, които не е посещавала, но пътуването ѝ до там скоро ще бъде записано в черния ѝ, виенски органайзер, който е запълнен с дати на симфонични концерти и оперни заглавия чак до края на годината.

Елка Бързакова е гледала опера в София, Стара Загора, Русе и Белоградчик в България, в Инсбрук и Виена в Австрия, в Баден-Баден, в Мюнхен и в Щутгард в Германия, в Лондон в Англия, във Варшава, в Прага и в Будапеща, в Торино, в Милано, в Парма, във Бусето и във Верона в Италия, в Скопие, в Болшой театър и Малий театър в Москва, в Марински театър в Санкт Петербург, в операта в Истанбул, в тази в Сидни и в Сеул.

Разкажете ни за първата Ви среща с операта?

Аз пея добре, свиря на пиано и акордеон и обичам музиката. За първи път отидох на симфоничен оркестър в първите години на гимназията. Чичо ми беше много близък с маестро Саша Попов, който тогава беше главен диригент на Софийската Филхармония, а когато бях студентка вече ходех на симфонични концерти два пъти в седмицата. Първата ми среща с операта беше на малко по-късен етап, може би когато бях на 21 – 22 години. Тогава всички бяха луднали по Васко Абаджиев. Той беше един изключителен цигулар, всички които са имали щастието да го чуят, знаят, че той беше извънземен.

Първата опера, която гледах беше Трубадур. Знам арията на Азучена наизуст, и защото слушах на плоча изпълненията на Ана Тодорова.

Голяма част от оперите, които се представяха в България съм гледала по няколко пъти, защото всеки солист дава интерпретация. Започнаха да се правят и различни постановки – всеки режисьор има свой почерк. В младите си години съм изгледала съм всички опери на български композитори, тези на Парашкев Хаджиев, на Марин Големинов, всичко, всичко – това ми беше забавлението.

По-късно започнах да работя с една фирма от Австрия, моята шефка там беше почти толкова запалена по операта, колкото и аз. Тя знаеше, че когато отивам във Виена, са задължителни или операта или Музикферайн, зависи къде какво интересно има да се чуе, така на тези две места съм била толкова много пъти, че е невъзможно да ги преброя. Последното ми посещение във Виенската опера беше миналата година, когато слушах една Травиата, която ме плени. Изпълнителката в ролята на Виолета, Марина Ребека, родена в Рига – такова пианисимо аз не бях чувала до този момент! Ние бяхме на първи балкон, а аз имах чувството, че ми пее на ухо.

Знаете, че Соня Йончева сега ще бъде в ролята на Виолета в Травиата?       

Да, знам. Аз съм я слушала, но не в Метрополитън, а в Ковънт Гардън. Това също е чудесна опера, която съм посещавала няколко пъти.

Разкажете ни за другите оперните театри, които сте посещавала?  

Често ходя в Миланската скала, наскоро бях и във Варшавската опера, където гледах опера на Станислав Монюшко – техен композитор. Неведнъж съм била и в Будапеща, която е направена по модела на виенската, както и в Прага, където гледах Риголето. Настина искам да отида и до Метрополитън, за да чуя Анна Нетребко в „Манон Леско“. Мога да я гледам и във Виена, но искам да отида в Метрополитън, а имам и виза.

Между другото, заради Анна Нетребко ходих специално до Мюнхенската опера. Тя пя в „Капулети и Монтеки“ на моя любим композитор Белини, един французин беше режисьор и беше много интересно – толкова интересно, че тя се разболя на втория ден. Имаха планирани четири представления, аз разбира се бях купила билети за първото – винаги купувам за първото, защото никога не се знае какво ще стане след това. След второто представление на мястото на Нетребко дойде да пее една японка.  Не знам защо, но този френски режисьор я беше качил на една мивка, в една оскъдна рокля и аз бях сигурна, че ще се разболее – така и стана.

Като споменаваме Анна Нетребко – преди няколко години, бях в Санкт Петербург и в Марински театър нямаше представление по време на моя престой, но аз специално отидох до там, защото се оказа, че в последните години от своето следване в Консерваторията тя е работила там като чистачка.

И ето! Аз обичам и Мария Калас и много често сравнявам двете – слушам Норма на Калас и след това тази на Нетребко. Аз не съм никакъв професионалист, аз съм любител, но мога определено да кажа – Калас е пример за невероятна гласова школовка, но изглежда тъжно по всяко време. Анна Нетребко пък излъчва слънце – дали казва „Добър ден“ или пее, или киха на сцената – тя грее и това нещо е заразително, независимо от къде идваш.

Иска ми се да спомена, че аз се чувствам горда, защото мисля, че представленията, които е направил академик Карталов в Белоградчик са приказни. Града, който е почти умрял, разцъфва като цвете – компилацията от цветове на фона на тези скали е приказна – много съм доволна.

Всяка година ходя и във Верона, там гледах Набуко миналата година, дирижиран от Юлиян Ковачев, който малко преди това беше получил инфаркт по време на репетиция. Аз като оперен фен мога да кажа, че за първи път изживях такова нещо – публиката да вика на бис хора.

Това се случи и в постановката на Метрополитън, определено беше много вълнуващо… Особено трогателна беше връзката на Джеймс Ливайн с хора и солистите.

Преди три години, когато се честваше 200 години от рождението на Верди, бях в Парма и в Бусето. В Бусето гледах един млад диригент, който през цялото време пя всички партии на солистите на хора. За Парма дори не искам да започвам… Трябва да кажа, че обожавам Верди, цялата му музика е великолепна.

 

А кой е най-впечатляващият оперен театър, в който сте била?

Като сграда може би Виенската опера. Тя е и най-поддържана, и за първи път видях, благодарение на един австрийски спонсор – инсталирани дисплеи на всяка седалка, на които тече текста на операта на два езика.

Това което много силно впечатлява в Ковън Гардън, е залата в която можеш да пиеш шампанско и да вечеряш в големия антракт. Това, обаче, трябва да се резервира предварително.

Отчаяна съм от ремонта на Болшой театър, защото са унищожили най-хубавите зали – шампанското вече се сервира в една малка зала, а голямата са декорирали изцяло против моя вкус, столовете в партера нямат подлакътници, всичко е в тежко червено и златно – ще се замисля дали ще се върна там. Малай театър от друга страна е направен с много вкус.
Операта в Сидни е много смешна. Импозантността на тази опера, която е станала емблема на Австралия, може да бъде видяна само от лодка в океана. Когато влезеш вътре, те посреща един студен сиво-зелен цимент, който изобщо не ми хареса, може би защото като европейци очакваме повече уют.

Миланската скала е малко вехта, въпреки цената на билетите. Важно е да кажем, че цената се определя и от това кой пее. За Анна Нетребко в Мюнхен, например билетът ми беше почти 400 евро, за Скалата билетите на хубавите места са към 300 евро.

Имате ли други любими артисти?       

От българските много харесвах Райна Кабаиванска в младите ѝ години, обичам и Монсерат Кабайе, бях влюбена в гласа ѝ. Отидох да я гледам преди година, но излязох след 10 минути, не успях да дослушам дъщеря ѝ, нито нея. Тя е вече с такова тремоло, че гласът се клати в два различни тона.

Гена Димитрова е незабравима, още помня нейната Тоска, имах чувството, че операта ще се разруши, защото стените не издържаха нейния глас. От онова време помня и Катя Попова, но нека се концентрираме в настоящето, защото аз мога да говоря за миналото много дълго.

Разкажете ни някои от интересните истории, които пазите от своите пътувания.

Гордея се с познанството си със Зубин Мета, което се случи по едно щастливо стечение на обстоятелствата. Филхармонията на Лос Анджелис беше гост в България преди много години за две представления на 7 и 8 декември. Беше без никакво обявление, всичко беше разпродадено вътрешно, между членове на партията и посолства. Аз чух случайно от моя приятелка и на 8 декември в 5 часа застанах пред зала България. Появи се едно момче с два билета на най-хубавите места, а в тази зала това са 8 и 9 ред, и аз взех единия.

За първи път, когато видях Зубин Мета, той беше много красив – строен, слаб, облечен в черно сако и поло. Той беше първият композитор, който дирижираше без партитура, без нищо пред себе си. Публиката го аплодира 4 пъти, съставът пък беше от 104 човека, те не можеха да се съберат на сцената – бяха отворили страничните врати и хора свириха в коридорите.

След представлението публиката не бързаше, а аз пък съвсем не бързах и докато хората излизаха при мен дойде един приятел на моя съпруг – преподавател по виола в консерваторията и ме попита – „Говориш ли някакви езици, защото поканих първата виола на вечеря, но трудно се разбираме?“.  Казах, че ще отида.

Зубин Мета получи само един букет, още го помня, от хризантеми. Докато чаках моите приятели той излезе пръв с този букет в ръката, погледна ме и го даде с думите – „Вие сте толкова красива, заслужавате го повече от мен?“

После го видях отново на вечерята, той седна на нашата маса и ми написа специална покана. Каза ми, че много пътува, но ми написа адреса и телефона си и ми каза къде държи ключа от къщата си, за да мога да го открия, когато отида в Лос Анджелис . Тогава се замислих, че тези хора, те не могат изобщо да си представят – в тези години за нас Америка беше като друга планета, не можех да си помисля, че някой ден ще отида там.

Но след това го видях още два пъти. Веднъж след като нашият Ротари клуб се побратими с Ротари клуба на Алтьотинг. Там бях поканена при едно семейство и ги помолих да отидем на опера, така се видях отново със Зубин Мета, който се беше оженил за германка. Вторият път го видях във Виена на концерт на Тримата тенори.

Нещо по-скорошно е концертът на Ланг-Ланг в Баден-Баден през 2015, на който присъстваше холандската принцеса. След края на концерта, в който се свиреше само Моцарт всяка дама получи по едно лале, донесено от Холандия.

Хубавите истории са безкрайно много.

А имате ли любим композитор?

На първо място Верди. В класическата, симфоничната музика – Бетовен, Шопен и Малер, който за жалост свирят много малко.

В тези концерти, обаче, няма шоу. Те не са Андре Рийо, на тях трябва да отидеш подготвен и да знаеш, че в тези 2 часа си закотвен. При операта също трябва подготовка – най-малкото да прочетеш либретото. При Андре Рийо пък можеш и да си танцуваш – той не се сърди. Аз съм гледала един негов концерт в You Tube, където освен една огромна сцена, има маси, хоратя ядат, музикантите от неговият оркестър минават наоколо. Скоро отивам в Берлин да го слушам.

Когато слушаш Бетовен, започваш да се вглъбяваш, защото се замисляш какво е било в главата му, за да напише такава музика, а класическата музика има и друга страна. Наскоро нашето Ротари спонсорира едно представление – оперета, която през цялото време те държи в приповдигнато настроение, от което човек също има нужда.

Ако вземем за пример Вагнер, който последно гледах в доста луксозната опера в Сеул, ето той за мен е труден за слушане повече от веднъж. Но пък не знам дали знаеш, състава на нашата опера отиде в Германия с четири опери на Вагнер по повод 100 години от рождението му и им  взе акъла. Светът има нужда и от двете.

Спомням си и един от концертите на Клаудио Абадо, който винаги е много сериозен, тогава той дирижираше произведение от един австрийски композитор, което беше неслушаемо – скачане по клавишите. След това последва класика в жанра и всичко беше добре прието.

Музиката е сложно нещо. Може би най-големите професионалисти могат да разберат това скачане по тоновете, а аз имам нужда от поне малко „певучо“, да мога да си запея поне малко от това, което съм чула.

Мислите ли, че срещата на дигиталния свят с операта е добра?

О да! Светът се развива толкова бързо – на мен ми е толкова приятно, сещам се за нещо и мога да го чуя по пижама в леглото. А и благодарение на новите технологии, работата е винаги с мен и аз мога да отида навсякъде и да използвам свободното си време както поискам.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                И в този смисъл операта в кино е един чудесен начин да видиш много неща, които иначе не можеш.

Идоменей от Волфганг Амадеус Моцарт ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ЖИВО В HD

25 март 2017, 18:55; 238 мин (2 антракта)

Либрето: Джамбатиста Вареско

Диригент: Джеймс Ливайн

Постановка: Жан-Пиер Понел

Сценография и костюми: Жан-Пиер Понел

Осветление: Гил Уекслър

В ролите: Елза ван ден Хеевер (Електра), Надин Сиера (Илия), Алис Куут (Идамант), Матю Поленцани (Идоменей), Алън Опи (Арбаче)

Вече на поста почетен музикален директор, маестро Джеймс Ливайн отново е на диригентския пулт в Метрополитън за моцартовата опера „Идоменей“. Класическата продукция на прочутия Жан-Пиер Понел, която този сезон се завръща на сцената на Метрополитън след повече от десетилетие, е с участието на Матю Поленцани в главната роля. Изпълнителският състав включва още Елза Ван ден Хеевер като Електра, Алис Куут като Идаманте, Надин Сера като Илиа и Алан Опи като Арбаче.

„Идоменей“ е първият голям шедьовър на Моцарт в този жанр, който той написва едва 24-годишен. Композиторът влага всичко научено за италианската опера-сериа, но разработва и новаторски идеи. Намесва се и в написването на текста, за да се създаде по-голям драматизъм и динамика на действието. Вдъхновен от древногръцката митология, сюжетът разказва за критския цар Идоменей, подложен от боговете на тежко изпитание. За да спаси себе си и своите хора от жестока буря при връщането у дома след края на Троянската война, Идоменей обещава да предаде в жертва на морския бог Посейдон първия човек, когото срещне. Оказва се, че това е собственият му син. Въпреки успеха на премиерата през 1781 г. в Мюнхен, заглавието изпада в забвение за дълъг период. В наши дни то все по-често се явява на афишите на оперните театри по света в оригинални интерпретации.

Първият оперен шедьовър на Моцарт е отново на сцената на Метрополитън.

 

НА ОПЕРА НА КИНО

12mag ни срещат с младите оперни певици Мила Михова и Пламена Гиргинова. Говорим за новия сезон на Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк.

Оперният режисьор Мортен Рюзен: „Очаквам много от „Лулу““

morten

> Read the interview in English bellow

Ден преди живото излъчване на „Лулу“ от Metropolitan Opera, разговаряме с оперния режисьор Мортен Рюзен за емоцията в операта,  мястото и в ежедневието ни и сезон 2015/2016 на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк.

Какво Ви привлича в оперното изкуство?

В днешното общество, вниманието ни е заето от употребата на смартфони, от работните ни мейли, има лесен достъп до социалните мрежи и постоянен поток на информация, затова мисля, че операта като форма на изкуството е по-важна от всякога.

Операта ни осигурява път за бягство от натовареното ежедневие и постоянната, изострена заинтересованост от света наоколо, като ни дава време да отпочинем и да помислим. Някои смятат, че операта е скучна и изморителна, тъй като героят понякога казва „обичам те“ на любимата си в продължение на 10 минути, или умира за толкова, след като е застрелян. Разбира се, ако тръгнем да сравняваме операта с холивудските блокбъстъри, където всичко се случва за секунди, е възможно да изглежда малко бавна. Въпреки това, ако се оставим да бъдем съблазнени от емоциите на героите, ще усетим, че 10 минути не са много за някого да се обясни в любов или да умре. Операта се занимава с обикновени човешки чувства, свързани с любовта, смъртта, ревността и т.н. В реалността извън концертната зала, за да се справим с тези трепети е нужен цял живот. Оперното изкуство ни дава шанс да се съсредоточим само върху чувствата си за малко. Ако се впуснем в емоцията и позволим на времето да спре, 5-часовите представления на Вагнер могат да се усетят кратки. Това е абсолютно чист катарзис и е изключителна чест и удоволствие за мен като режисьор да осигурявам за публиката алтернатива на света, изпълнен със стрес. Още повече, че на естетическо ниво е невероятно да имам възможността да обединя всички изкуства: музика, театър, танци и визуализации. Когато създаваш опера, създаваш „Gesamtkunstwerk“ (универсално произведение на изкуството), което може да повлияе на хората на емоционално ниво – чрез музиката, пеенето и взаимоотношенията между героите, както и на интелектуално ниво, чрез собствената им интерпретация на историята и смисъла, въплътен в нея.

Кои са най-важните моменти в кариерата Ви до този момент?

Когато имах честта да спечеля наградата “Ring Award Off” в Грац, Австрия, за концепцията и поставянето на „Прилепът“ от Йохан Щраус – това е дебютът ми като оперен режисьор и прекрасен спомен за мен. Освен това, бих казал стажанството ми при сегашния артистичен директор на Кралската опера в Ковънт Гардън – Каспер Холтен. Той отвори очите ми за света на операта и ми показа колко вдъхновяваща може да бъде работата с певци и актьори.

Вярвам, че най-важното в живота е да бъдеш отворен за нещата, които идват към теб и да се осмелиш да скочиш в непознатото. Операта дойде при мен, скочих и не съжалявам нито за секунда.

 А към какво се стремите?

Искам да работя из света на различни сцени. Великото в операта е това, че можеш да работиш навсякъде, заради универсалния език на музиката

Каква е разликата между режисурата на оперна и театрална постановка?

Ако започне с театър, операта може да изглежда ограничена за креативността на режисьора. Много неща са заложени в музикалното изпълнение, създадено от дадения композитор. Произведението определя темпото на пеене, паузите и динамиката. В театъра тези неща се раждат по време на репетициите, заедно с актьорите и в зависимост от интерпретацията на героя, която се търси. Актьорът може да каже „Обичам те“ с бърз и нетърпелив маниер, бавно и със съмнение или разделяйки репликата на части. В операта, композиторът вече е решил това, а работата на режисьора и певците е да разберат какъв смисъл и емоция могат да извлекат от музикалното произведение, за да разкрият взаимоотношенията и чувствата между героите и за да обогатят основната история, която се разказва на публиката.

Това дава много, тъй като комуникираш и работиш с композитора. Възможността да намериш начин и да видиш интерпретацията си през работата на друг човек е изключително вдъхновяваща.

Освен това, има много разлики между певците и актьорите. От актьорите изискваш всякакви физически действия, докато играят, а при оперните певци трябва да имаш предвид ограниченията в движенията, заради извънредно трудната техника на пеене. Оперното пеене може да се сравни с професионален спорт. За тях е наистина трудно да превърнат цялото си тяло в музикална емоция и да са актьори едновременно. За мен като режисьор е истинско предизвикателство да намеря най-добрия начин да използвам телата и външния вид на певците, за да разкажа историята на героя.

Има ли добавена стойност за зрителите при излъчването на оперна постановка в киносалон?

Прожекциите на оперни представления в кино зала с модерна видео и аудо техника дава възможност на публиката да види отблизо певците. Ще можете да наблюдавате техните емоции и техники на пеене в детайли. Ще видите как телата на певците се използват, за да предадат музиката, пеенето и смисъла. Много чувствено, наистина! За мен е  интересно да видя също костюмите и сценографията отблизо. Освен това, и възможността да видиш представления, които се играят далеч от теб с някои от най-добрите оперни артисти в света е страхотна. Също така, фактът, че представлението се случва на живо е невероятен. Това е магията, истинската магия, която в момента се случва в оперната зала и може да се почувства дори от нас в киното. И въпреки, че е втората най-добра опция, си заслужава една вечер.

Кои са режисьорите в този сезон на МЕТ: На живо от Ню Йорк, които ви впечатляват най-много и с какво?

Въпреки, че още не съм виждал продукцията на „Лулу“, искам да отговоря на този въпрос с режисьора Уилям Кентридж, заради уникалния му визуален стил. Много съм любопитен да видя как ще интерпретира произведението с прожекции на анимация с мастило върху хартия. И начинът, по който използва тези прожекции, за да засегне исторически личности и събития.

Кои представления от програмата на МЕТ: На живо от Ню Йорк очаквате с най-голямо нетърпение и защо?

Очаквам много от „Лулу“. Музикално, това е едно от най-важните произведения в оперната история на XX век, а и заради това, което вече споменах за режисьорския подход. Не на последно място, да видя Марлис Петерсен в ролята на Лулу ще бъде истинско удоволствие.

А кои от тези, които видяхте досега ви изненадаха?

Отново ще трябва да кажа „Лулу“, позовавайки се на това, което съм чел и виждал по снимки.

С кои от изпълнителите на МЕТ бихте били най-развълнуван да работите и защо?

Очевидно са много – Анна Нетрбко, Йонас Кауфман и т.н. Но мисля, че ще обърна поглед към Соня Йончева, която беше страхотна Дездемона в „Отело“. Има страхотни характеристики, чаровна е, мистериозна е и е добра актриса.

Какво според вас трябва да знаят оперните фенове преди да посетят представление на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Че е почти толкова добро, колкото истинските представления. Пристрастяващо е и със сигурност ще се чувствате добре след това.

Четете тук и интервюто на английски:

>>>

Read the interview in English bellow:

>

What attracted you to the opera art?

In our society today, where our attention is constantly challenged and twisted by our use of smartphones with access to social medias, constant news feed, and last but not least our work email, I believe the opera as an art form, is more important than ever.

The opera is providing us with an escape route from this hectic life of constant checking up on the world around us and leaves us with time to relax and reflect. One might say that opera can be tiresome and boring since it can take 10 minutes for the hero to say: ”I love you” to his beloved or 10 minutes to die after being shot. Of course, if one compares this with the newest action movies from Hollywood where everything is happening within seconds, the opera can seem slow. However, if you let yourself seduce by the emotions of the characters on stage, you will realise that 10 minuets is not a lot of time to declare your love or to die in. Opera is dealing with basic human emotions connected with love, death and jealousy etc. In the reality outside the theatre it takes a whole life to deal with these emotions and feelings. The opera gives you a chance to focus only on those emotions for a while. And if you go into the emotion it can feel like time stops, and suddenly a 5 hours Wagner opera can seem short. It is pure catharsis and it is a true pleasure and privilege as a director to be able to give people an alternative to the often stressful world outside the theatre.

Furthermore, on the aesthetic level it is amazing to have the possibility to unite all art forms; music, theatre, dance and visual art. You create a “Gesamtkunstwerk” (a Total Work of Art), which can influence people both on the emotional level, through the music, the singing and the relations between the characters and the intellectual level through your interpretation of the story and the design created for it.

What are the most important moments in your career so far?

When I had the honour to win the Ring Award Off prize in Graz, Austria for my concept and staging of ”Die Fledermaus” by Johann Strauss, it was my debut as stage director for opera and a great experience for me.

Beside that I would mention my internship in Vienna by the current artistic director of Royal Opera House, Covent Garden, Kasper Holten. He opened my eyes to the opera world and showed me how inspiring it can be to work with singers.

I believe the most important thing in life is to be open to what comes your way and to dare to jump into it, even into the unknown. Opera came my way, I jumped and I hadn’t regretted it since.

And what you strive for in the future?

I would like to work across the world in different opera houses and theatres. What is great about opera is that you can basically work everywhere since the common language is music.

What is the difference between directing opera and theatre performances?

Coming from the theatre, opera can in some ways appear restrictive on the creative work of director. Many things are already decided on forehand in the musical score created by the composer. The musical score determines the tempo of the singing, the pauses and the dynamic. In theatre you have to uncover these things together with the actors during the rehearsal time depending on the interpretation of the character the actor is playing. An actor can say: “I love you” in a fast and rapid manner, slow and doubtful manner or by breaking up the line into pieces. In the opera the composer has already decided on that long time ago and the director and the singers have to find out what meaning your can convey out of this particular pattern of music and emotions in order to uncover the relations and feelings between the characters and in order to feed the overall story and concept you are eager to tell the audience.
When you see the benefits and play along with them you are given a lot, since you communicate and work together with the composer. You find a way to see your interpretation through another persons work. This can be truly inspiring.

Besides that, there are many differences between singers and actors. While you can ask the actors for all types of physical actions while speaking their lines, you have to respect the limitations of opera singers concerning movements because of the extremely complicated singing technique. Being an opera singer can be compared to being a sportsman on a high professional level. It is truly hard work for the singers using their whole body to convey the music score into the emotions presented in front of the audience and being an actor at the same time. As a director it is inspiring to find the best way to use the bodies of the singers and their physical appearance to tell the emotion of the character.

Is there any added value to the viewers of cinema broadcasted opera performances?

Attending opera performances in the cinema with modern camera -and sound techniques gives the audience the opportunity to get a very close up look at the singers. You will be able to observe their emotions and singing techniques in details. You can truly see how the bodies of the singers are used to convey the music, singing and the meaning. Very intense! Indeed! For me it is also a pleasure to see the fabric of the set design and the costumes up close.

Besides that, it is also amazing that you have the possibility to attend performances, which are happening far away from you, with some of the best opera artists in the world. And also the fact that the opera performance is taking place live at the very same moment as you are sitting in the cinema on the other side of the world is amazing. This is the true magic of the theatre that it takes place in the same room and space as the spectators. In some ways you can get this feeling in the cinema. And even though it is only the second best, it is no doubt worth spending an evening on.

Who are the directors in this season of Met: Live from New York, who impressed you the most and how?

Even though I have not yet seen the production of “Lulu”, I would like to answer this question with director William Kentridge because of his unique visual style. I am very curious to see how he is interpreting the piece with the paper – ink video projections and animations. And how he is apparently using these projections as references to historical persons and events.

Which performances of the program MET: Live from New York you expect most eagerly, and why?

I am expecting a lot from the ”Lulu” production. Musically it is one of the most important pieces of the 20th century in the opera history, and because of what I already mentioned about the approach of the director. And finally to see Marlis Petersen, as Lulu will certainty be a pleasure as well.

And which of those you’ve seen so far surprised you?

Again I would like to say ”Lulu” based on what I have read and seen of images and pictures.

Who of the MET performers would you be most excited to work with and why?

Well, obviously there are so many: Anna Netrebko, Jonas Kaufmann, etc. But I think I would turn my eyes towards Sonya Yoncheva who was a great Desdemona in Verdi’s ”Otello” at The Met. She has great characteristics, she is charming, mysteries and a good actress.

What do the opera fans need to know before attending a performance of MET: Live from New York?

That it is almost as good as the real thing! It is addictive and you will for sure feel good afterwards.