Архив за етикет: Вагнер

Тристан и Изолда (Вагнер) НОВА ПРОДУКЦИЯ

8 октомври, 2016, от 19:00 часа                                                   

Диригент: сър Саймън Ратъл
Продукция: Мариус Трелински
Сценограф: Борис Кудличка
Костюми: Марек Адамски
Осветление: Марк Хайнц
Хореограф: Томас Вигода
Projection Designer: Бартек Марсиас

В ролите: Нина Стеме (Изолда), Екатерина Губанова (Брангене), Стюарт Скелтън (Тристан), Евгени Никитин (Курвенал), Рене Папе (Крал Марке)

Сезонът започва с новата продукция на Вагнер – Тристан и Изолда, дирижирана от сър Саймън Ратъл, който се представя за първи път пред публиката на програмата Live in HD. Нина Стеме е в ролята на Изолда – емблематична роля, в която е пяла с големи оперни трупи от цял свят. Нейният Тристан е австралийският героичен тенор Стюарт Скелтън, който пя в ролята на Зигмунд в продукцията на МЕТ Пръстенът (на нибелунга?) през 2013. В ролите са още и Екатерина Губанова като Брангене и Евгени Никитин като Курвенал (и двамата с дебютни роли в МЕТ), Рене Папе, който се завръща като Kрал Марк, роля, за която е получавал овациите на публиката в предишните три сезона на МЕТ. Постановката на Мариус Трелински (който режисира през 2015 Йоланта/Замъка на Синята Брада) е копродукция с Фестивалната Зала Баден-Баден, Театър Виелки – Полската национална опера, и Китайският национален център за сценични изкуства (NCPA ), Пекин.

Алек Аведисян: „Oчаквам „Турандот“ и „Електра““

VG_image__070
Снимка: Личен архив Алек Аведисян

Ден след излъчването на „Турандот“ се срещаме с оперния певец Алек Аведисян, за да поговорим за неговите успехи, мечти и любими постановки от сезон 2015/2016 на МЕТ: На живо от Ню Йорк.

С какво Ви плени оперното изкуство? Как започнахте да се занимавате с това?

Да бъда оперен певец беше моята детска мечта. Присъствах постоянно на спектаклите на Софийската опера и успях да видя и чуя почти всички наши големи оперни певци на живо.  Започнах сериозни занимания на 19 години в Музикалната академия в София.

С кои моменти в кариерата си се гордеете най-много и кои очаквате с най-голямо нетърпение?

    Гордея се много с ролята на Дандини от „Пепеляшка“ на Росини. С нея имах голям успех в постановката на Вера Петрова в Софийската опера, както и в тази на Ману Лали в Кортона, Италия. Този сезон ми предстои отново „Пепеляшка“ в Театър Верди във Флоренция и дебют в ролята на Евгени Онегин от едноименната опера на Чайковски в Софийска опера. От следващия сезон ще бъда солист на театъра в Инсбрук, Австрия, където ми предстоят две графски роли – тази на граф Алмавива от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и Графът от „Капричо“ на Рихард Щраус.

С кои от изпълнителите на МЕТ бихте били най-развълнуван да работите и защо?

Мечтая да пея на една сцена с моя голям идол Алесандро Корбелли – един от най-големите росиниеви баритони. За мен той е еталон за достоверна актьорска игра, прецизна дикция и феноменална техника.

В коя роля мечтаете да пеете? 

Ролята на Волфрам фон Ешенбах от „Танхойзер“ на Вагнер ми е дългогодишна мечта. Друг персонаж, който много ме вълнува е самият Дон Жуан в операта на Моцарт.

А с екипа на коя опера ще сте най-щастлив да го направите? 

Ако гледаме към върха, ще съм най-щастлив да го направя именно в МET или защо пък не във Виенската държавна опера…

Кои са композиторите, които ви вдъхновяват най-много и защо?

Рихард Вагнер ме плени още с първата негова опера, която успях да видя в Байройт. Това беше „Тристан и Изолда“. Неговата музика и театър спират дъха ми и правят четирите часа и половина неусетни. Другият ми любимец е  Франц Шуберт, който пише за любовта по най-чистия и директно стигащ до сърцето начин.

Има ли добавена стойност за зрителите при излъчването на оперна постановка в киносалон?

Голямото предимство е, че на достъпна цена човек може да гледа представление на високо музикално и сценично ниво, редувайки най-добрите места в залата.

Кои представления от програмата на МЕТ: На живо от Ню Йорк 2015/2016 Ви интригуват най-много и защо?

От тазгодишната програма успях да видя „Танхойзер“, дирижиран от легендарния Джеймс Ливайн. Сега очаквам „Турандот“ и „Електра“, в които ми е любопитно да чуя и видя Нина Щемме.

Какво бихте казали на оперните фенове, които се колебаят да посетят представление на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Да не се колебаят, защото присъствието им на тези постановки ще изгради у тях една богата естетика и ще ги накара да изживеят една незабравима вечер със състава на един от най-добрите театри в света.

Оперният певец Валентин Ватев: С нетърпение очаквам „Танхойзер“!

В деня на живото излъчване на „Танхойзер“ от Вагнер се срещаме с младия оперен певец Валентин Ватев, за да поговорим за пътя му към музикалното изкуство и сезон 2015/2016 на МЕТ:На живо от Ню Йорк.

Как се насочихте към оперното изкуство?

От малък имах интерес към сценични изяви, бях част от екипа на БНР в няколко детски предавания. В последствие гласът ми мутира и един приятел ме посъветва да пробвам да пея при неговата учителка, Милка Драгнева, която освен класическо, преподаваше и поп пеене. Тя беше човекът, който установи, че имам оперен талант и трябва да се развивам в тази насока. Така започнах да се задълбочавам в класическата музика и се влюбих в нея.

Завършил сте оперно пеене съвсем скоро. Какво Ви предстои в близко бъдеще?

Преди един месец защитих магистърската си степен в Музикалната академия в София. Предстоят ми участия в конкурси, интересно ще ми бъде да направя  специализация някъде, сега се занимавам с учене на подходящи за мен роли. Наблягам на предкласическия  репертоар, защото той изобилства от прекрасна музика и интересни роли и смятам, че е подходящ за млад певец като мен.

Кои са ролите, които мечтаете да изпеете?

За мен Моцарт е петият елемент в операта и в музиката като цяло, затова мечтая да изпея колкото се може повече от неговите роли, подходящи за моя вид глас, които за щастие са много. Привличат ме роли, които освен певчески, са интересни и от актьорска гледна точка. За мен ще е чудесно, ако един ден изпея Дон Манифико от “Пепеляшка” и Мустафа от “Италианката в Алжир” на Росини.

А кои са най-вълнуващите, в които сте пели досега?

През лятото на миналата година участвах в две много забавни постановки на театъра в Сполето, Италия- “Джани Скики” от известния триптих на Пучини и “Алфред, Алфред” на Франко Донатони. Ролите бяха съответно на алчния братовчед Бето и на лудия доктор Алфред Совички. По време на репетициите се забавлявахме много и мисля, че се получиха чудесни спектакли.

Често посещавате прожекциите на МЕТ: На живо от Ню Йорк. Как бихте описали това преживяване? Какви са приликите и разликите с присъствието на оперно представление на живо?

Когато имам възможност, посещавам прожекциите на МЕТ: На живо от Ню Йорк, защото преживяването е близко до  присъствието на живо оперно представление. Операторското майсторство при заснемането на спектаклите и прекрасният звук създават чувство на изключителна динамика, близка до кино-филмите. С помощта на видео техниката можем отблизо и детайлно, от различни ъгли да проследим емоциите по лицата на певците, което е трудно да се случи на едно живо представление, дори да сме на най-хубавите места в залата.  В антракта вие ни разхождате из гримьорните и ни показвате интервюта с участниците и постановъчния екип.  Освен това Ню Йорк е много далеч. Прожекциите са начин за скъсяване на голямата дистанция и дават възможността да бъдем част от сезона на един от най-добрите театри в света.

От друга страна, предимството да присъстваш на един жив спектакъл е зарядът, който се излъчва от сцената и директно, без помощта на новите технологии достига до нашите сетива.

Кои заглавия чакате с най-голямо нетърпение от тазгодишната програма на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Тазгодишната програма, както и миналогодишната е страхотна и чакам с нетърпение всички представления.   Имам си опера-фаворит и това е “Танхойзер” от Вагнер.

Кои са изпълнителите на Метрополитън опера, които ви впечатляват най-силно?

В Метрополитън играят предимно вече утвърдени артисти , много са изпълнителите, които ме впечатляват. Ако трябва да конкретизирам, определено ще проследя с интерес участията на  Мариус Квишен, който ще видим като Зурга в “Ловци на бисери”, Диана Дамрау като Лейла, Нина Щемме като Турандот и като Електра, Валтруд Майер като Клитемнестра и Соня Йончева като Дездемона.

Как бихте коментирали изпълнението на Соня Йончева в ролята на Дездемона в „Отело“?

Соня Йончева е най-ярката ни млада звезда в момента, която прави невероятна кариера. Аз и всичките ми колеги и приятели сме много горди с нея. В киносалона ръкопляскахме ентусиазирано след края на представлението.

Какво според вас трябва да знаят оперните фенове преди да посетят представление на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Идвайки да гледат представленията, оперните фенове ще се насладят на едни истински празници на сетивата. Постановките са красиви, певците пеят страхотно. Въпреки наличието на субтитри, предварителната подготовка с либретото и историята на написването на произведението би дала по-задълбочена представа на зрителя за него.

Танхойзер от Рихард Вагнер

Tannhauser; Photo Marty Sohl

31 Октомври, 2015, 18:00 ч

Времетраене: 4 ч и 20 мин (2 антракта)
Диригент: Джеймс Ливайн
Постановка: Ото Шенк
Сценограф: Гюнтер Шнайдер-Симсен
Костюми: Патриша Зипрод
Осветление: Гил Уекслър
Хореограф: Норбърт Весак
В ролите: Йохан Бота (Танхойзер), Ева-Мария Уестброк (Елизабет), Мишел ДеЙънг (Венера), Петер Матеи (Волфрам), Гюнтер Гройсбьок (ландграф Херман)

Джеймс Ливайн дирижира първото от 2004 г насам представление на операта „Танхойзер” в Метрополитън, в постановката на Ото Шенк от 1977 г. Един от най-високо ценените вагнерови тенори – Йохан Бота пее за първи път изключително трудната за изпълнение главна роля на младия рицар, който се колебае между истинската любов и страстта. Петер Матеи е Волфрам – това е неговата втора вагнерова роля на сцената на Метрополитън. Гюнтер Гройсбьок се превъплъщава в ландграфа, а Мишел ДеЙънг в богинята Венера – човешките и божествените врагове на Танхойзеровата любов. Ева-Мария Уестброк е в ролята на Елизабет – олицетворение на чистата любов, която загива в скръбта си по любимия човек.

170 години ни делят от създаването на операта „Танхойзер“ – тогава Вагнер е на 32, в началото на творческия си път. Както и в други свои творби, той използва за основа  на либретото старогерманска легенда, в която вплита историята на истински майстерзингер от XIII век и героинята, чийто прототип е Света Елизабет Унгарска – съпруга на ландграфа на Тюрингия. Именно в тази германска област е замъкът Вартбург, където се развива действието в операта. Въпреки че е ранна творба на Вагнер, в някои сцени личи бъдещото му революционно развитие в драматургично и мелодическо отношение. „Танхойзер“ преминава през порeдица редакции и авторът добавя дори балетна сцена за френската премиера през 1861 г.

 „Танхойзер на Йохан Бота е почти невероятен. Той кара ролята да изглежда лесна със сребристия си тембър, който е същото толкова свеж на финала, колкото и в началото.“

Родни Милнс, Опера