Архив за етикет: балет

Елка Бързакова: „Ако операта разчита само на професионалистите, залите щяха да бъдат празни.“

Елка Бързакова е активен член на Ротари клуб, както и на Дружеството на Austria Business Circle, към Австрийското посолство, тя е влюбена в работата си, но най-вече тя е професионален оперен фен.

Срещаме се, за да ни разкаже за любовта си към музиката и пътуванията, която дава резултат в стотици оперни представления в над 50 оперни театъра по света. Метрополитън опера е един от малкото големи оперни театри, които не е посещавала, но пътуването ѝ до там скоро ще бъде записано в черния ѝ виенски органайзер, който е запълнен с дати на симфонични концерти и оперни заглавия чак до края на годината.

Елка Бързакова е гледала опера в София, Стара Загора, Русе и Белоградчик в България, в Инсбрук и Виена в Австрия, в Баден-Баден, в Мюнхен и в Щутгард в Германия, в Лондон в Англия, във Варшава, в Прага и в Будапеща, в Торино, в Милано, в Парма, във Бусето и във Верона в Италия, в Скопие, в Болшой театър и Малий театър в Москва, в Марински театър в Санкт Петербург, в операта в Истанбул, в тази в Сидни и в Сеул.

Разкажете ни за първата Ви среща с операта?

Аз пея добре, свиря на пиано и акордеон и обичам музиката. За първи път отидох на симфоничен оркестър в първите години на гимназията. Чичо ми беше много близък с маестро Саша Попов, който тогава беше главен диригент на Софийската Филхармония, а когато бях студентка вече ходех на симфонични концерти два пъти в седмицата. Първата ми среща с операта беше на малко по-късен етап, може би когато бях на 21 – 22 години. Тогава всички бяха луднали по Васко Абаджиев. Той беше един изключителен цигулар, всички които са имали щастието да го чуят, знаят, че той беше извънземен.

Първата опера, която гледах беше Трубадур. Знам арията на Азучена наизуст, и защото слушах на плоча изпълненията на Ана Тодорова.

Голяма част от оперите, които се представяха в България съм гледала по няколко пъти, защото всеки солист дава интерпретация. Започнаха да се правят и различни постановки – всеки режисьор има свой почерк. В младите си години съм изгледала съм всички опери на български композитори, тези на Парашкев Хаджиев, на Марин Големинов, всичко, всичко – това ми беше забавлението.

По-късно започнах да работя с една фирма от Австрия, моята шефка там беше почти толкова запалена по операта, колкото и аз. Тя знаеше, че когато отивам във Виена, са задължителни или операта или Музикферайн, зависи къде какво интересно има да се чуе, така на тези две места съм била толкова много пъти, че е невъзможно да ги преброя. Последното ми посещение във Виенската опера беше миналата година, когато слушах една Травиата, която ме плени. Изпълнителката в ролята на Виолета, Марина Ребека, родена в Рига – такова пианисимо аз не бях чувала до този момент! Ние бяхме на първи балкон, а аз имах чувството, че ми пее на ухо.

Знаете, че Соня Йончева сега ще бъде в ролята на Виолета в Травиата?       

Да, знам. Аз съм я слушала, но не в Метрополитън, а в Ковънт Гардън. Това също е чудесна опера, която съм посещавала няколко пъти.

Разкажете ни за другите оперните театри, които сте посещавала?  

Често ходя в Миланската скала, наскоро бях и във Варшавската опера, където гледах опера на Станислав Монюшко – техен композитор. Неведнъж съм била и в Будапеща, която е направена по модела на виенската, както и в Прага, където гледах Риголето. Настина искам да отида и до Метрополитън, за да чуя Анна Нетребко в „Манон Леско“. Мога да я гледам и във Виена, но искам да отида в Метрополитън, а имам и виза.

Между другото, заради Анна Нетребко ходих специално до Мюнхенската опера. Тя пя в „Капулети и Монтеки“ на моя любим композитор Белини, един французин беше режисьор и беше много интересно – толкова интересно, че тя се разболя на втория ден. Имаха планирани четири представления, аз разбира се бях купила билети за първото – винаги купувам за първото, защото никога не се знае какво ще стане след това. След второто представление на мястото на Нетребко дойде да пее една японка.  Не знам защо, но този френски режисьор я беше качил на една мивка, в една оскъдна рокля и аз бях сигурна, че ще се разболее – така и стана.

Като споменаваме Анна Нетребко – преди няколко години, бях в Санкт Петербург и в Марински театър нямаше представление по време на моя престой, но аз специално отидох до там, защото се оказа, че в последните години от своето следване в Консерваторията тя е работила там като чистачка.

И ето! Аз обичам и Мария Калас и много често сравнявам двете – слушам Норма на Калас и след това тази на Нетребко. Аз не съм никакъв професионалист, аз съм любител, но мога определено да кажа – Калас е пример за невероятна гласова школовка, но изглежда тъжно по всяко време. Анна Нетребко пък излъчва слънце – дали казва „Добър ден“ или пее, или киха на сцената – тя грее и това нещо е заразително, независимо от къде идваш.

Иска ми се да спомена, че аз се чувствам горда, защото мисля, че представленията, които е направил академик Карталов в Белоградчик са приказни. Града, който е почти умрял, разцъфва като цвете – компилацията от цветове на фона на тези скали е приказна – много съм доволна.

Всяка година ходя и във Верона, там гледах Набуко миналата година, дирижиран от Юлиян Ковачев, който малко преди това беше получил инфаркт по време на репетиция. Аз като оперен фен мога да кажа, че за първи път изживях такова нещо – публиката да вика на бис хора.

Това се случи и в постановката на Метрополитън, определено беше много вълнуващо… Особено трогателна беше връзката на Джеймс Ливайн с хора и солистите.

Преди три години, когато се честваше 200 години от рождението на Верди, бях в Парма и в Бусето. В Бусето гледах един млад диригент, който през цялото време пя всички партии на солистите на хора. За Парма дори не искам да започвам… Трябва да кажа, че обожавам Верди, цялата му музика е великолепна.

 

А кой е най-впечатляващият оперен театър, в който сте била?

Като сграда може би Виенската опера. Тя е и най-поддържана, и за първи път видях, благодарение на един австрийски спонсор – инсталирани дисплеи на всяка седалка, на които тече текста на операта на два езика.

Това което много силно впечатлява в Ковън Гардън, е залата в която можеш да пиеш шампанско и да вечеряш в големия антракт. Това, обаче, трябва да се резервира предварително.

Отчаяна съм от ремонта на Болшой театър, защото са унищожили най-хубавите зали – шампанското вече се сервира в една малка зала, а голямата са декорирали изцяло против моя вкус, столовете в партера нямат подлакътници, всичко е в тежко червено и златно – ще се замисля дали ще се върна там. Малай театър от друга страна е направен с много вкус.
Операта в Сидни е много смешна. Импозантността на тази опера, която е станала емблема на Австралия, може да бъде видяна само от лодка в океана. Когато влезеш вътре, те посреща един студен сиво-зелен цимент, който изобщо не ми хареса, може би защото като европейци очакваме повече уют.

Миланската скала е малко вехта, въпреки цената на билетите. Важно е да кажем, че цената се определя и от това кой пее. За Анна Нетребко в Мюнхен, например билетът ми беше почти 400 евро, за Скалата билетите на хубавите места са към 300 евро.

Имате ли други любими артисти?       

От българските много харесвах Райна Кабаиванска в младите ѝ години, обичам и Монсерат Кабайе, бях влюбена в гласа ѝ. Отидох да я гледам преди година, но излязох след 10 минути, не успях да дослушам дъщеря ѝ, нито нея. Тя е вече с такова тремоло, че гласът се клати в два различни тона.

Гена Димитрова е незабравима, още помня нейната Тоска, имах чувството, че операта ще се разруши, защото стените не издържаха нейния глас. От онова време помня и Катя Попова, но нека се концентрираме в настоящето, защото аз мога да говоря за миналото много дълго.

Разкажете ни някои от интересните истории, които пазите от своите пътувания.

Гордея се с познанството си със Зубин Мета, което се случи по едно щастливо стечение на обстоятелствата. Филхармонията на Лос Анджелис беше гост в България преди много години за две представления на 7 и 8 декември. Беше без никакво обявление, всичко беше разпродадено вътрешно, между членове на партията и посолства. Аз чух случайно от моя приятелка и на 8 декември в 5 часа застанах пред зала България. Появи се едно момче с два билета на най-хубавите места, а в тази зала това са 8 и 9 ред, и аз взех единия.

За първи път, когато видях Зубин Мета, той беше много красив – строен, слаб, облечен в черно сако и поло. Той беше първият композитор, който дирижираше без партитура, без нищо пред себе си. Публиката го аплодира 4 пъти, съставът пък беше от 104 човека, те не можеха да се съберат на сцената – бяха отворили страничните врати и хора свириха в коридорите.

След представлението публиката не бързаше, а аз пък съвсем не бързах и докато хората излизаха при мен дойде един приятел на моя съпруг – преподавател по виола в консерваторията и ме попита – „Говориш ли някакви езици, защото поканих първата виола на вечеря, но трудно се разбираме?“.  Казах, че ще отида.

Зубин Мета получи само един букет, още го помня, от хризантеми. Докато чаках моите приятели той излезе пръв с този букет в ръката, погледна ме и го даде с думите – „Вие сте толкова красива, заслужавате го повече от мен?“

После го видях отново на вечерята, той седна на нашата маса и ми написа специална покана. Каза ми, че много пътува, но ми написа адреса и телефона си и ми каза къде държи ключа от къщата си, за да мога да го открия, когато отида в Лос Анджелис . Тогава се замислих, че тези хора, те не могат изобщо да си представят – в тези години за нас Америка беше като друга планета, не можех да си помисля, че някой ден ще отида там.

Но след това го видях още два пъти. Веднъж след като нашият Ротари клуб се побратими с Ротари клуба на Алтьотинг. Там бях поканена при едно семейство и ги помолих да отидем на опера, така се видях отново със Зубин Мета, който се беше оженил за германка. Вторият път го видях във Виена на концерт на Тримата тенори.

Нещо по-скорошно е концертът на Ланг-Ланг в Баден-Баден през 2015, на който присъстваше холандската принцеса. След края на концерта, в който се свиреше само Моцарт всяка дама получи по едно лале, донесено от Холандия.

Хубавите истории са безкрайно много.

А имате ли любим композитор?

На първо място Верди. В класическата, симфоничната музика – Бетовен, Шопен и Малер, който за жалост свирят много малко.

В тези концерти, обаче, няма шоу. Те не са Андре Рийо, на тях трябва да отидеш подготвен и да знаеш, че в тези 2 часа си закотвен. При операта също трябва подготовка – най-малкото да прочетеш либретото. При Андре Рийо пък можеш и да си танцуваш – той не се сърди. Аз съм гледала един негов концерт в You Tube, където освен една огромна сцена, има маси, хоратя ядат, музикантите от неговият оркестър минават наоколо. Скоро отивам в Берлин да го слушам.

Когато слушаш Бетовен, започваш да се вглъбяваш, защото се замисляш какво е било в главата му, за да напише такава музика, а класическата музика има и друга страна. Наскоро нашето Ротари спонсорира едно представление – оперета, която през цялото време те държи в приповдигнато настроение, от което човек също има нужда.

Ако вземем за пример Вагнер, който последно гледах в доста луксозната опера в Сеул, ето той за мен е труден за слушане повече от веднъж. Но пък не знам дали знаеш, състава на нашата опера отиде в Германия с четири опери на Вагнер по повод 100 години от рождението му и им  взе акъла. Светът има нужда и от двете.

Спомням си и един от концертите на Клаудио Абадо, който винаги е много сериозен, тогава той дирижираше произведение от един австрийски композитор, което беше неслушаемо – скачане по клавишите. След това последва класика в жанра и всичко беше добре прието.

Музиката е сложно нещо. Може би най-големите професионалисти могат да разберат това скачане по тоновете, а аз имам нужда от поне малко „певучо“, да мога да си запея поне малко от това, което съм чула.

Мислите ли, че срещата на дигиталния свят с операта е добра?

О да! Светът се развива толкова бързо – на мен ми е толкова приятно, сещам се за нещо и мога да го чуя по пижама в леглото. А и благодарение на новите технологии, работата е винаги с мен и аз мога да отида навсякъде и да използвам свободното си време както поискам.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                И в този смисъл операта в кино е един чудесен начин да видиш много неща, които иначе не можеш.

Спектакъл на световноизвестната канадска хореографка Мари Шуинар за първи път в България  

 

Вечер с нови  версии на два балета, променили танца през ХХ век:

 

„СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН / ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО”

КОМПАНИЯ „МАРИ ШУИНАР“ – МОНРЕАЛ, КАНАДА

31 май / 20:00 ч. / Национален дворец на културата, Зала 1

Marie Chouinard-Photo Nicolas Ruel

Наричат Мари Шуинар „шаман на съвременния танц“, един от най-смелите и оригинални хореографи в света. През годините Мари Шуинар развива своя характерна танцова техника. Днес тя е сред най-влиятелните и емблематични новатори на международната танцова сцена.

В първите 12 години от своята кариера Мари Шуинар работи като изпълнител и хореограф. През 1990 г. основава собствена трупа, носеща нейното име.

Канадската хореографка създава повече от 50 представления, играни навсякъде по света и превърнали се в знакови за съвременния танц от последните 30 години. Мари Шуинар е носител на многобройни отличия, сред които са Ордена на Канада през 2007 г., американската награда „Беси”, титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др. През юни 2016 г. тя ще получи Наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество – най-високото национално признание, което се отдава в областта на сценичните изкуства.

Мари Шуинар се изявява и като писател, сценограф и светлинен дизайнер, като фотограф и кино режисьор.

Представления на Мари Шуинар са населени с архаични и анималистични същества, с гротескни и сексуално заредени движения. Това е съвсем валидно и за танцовия спектакъл в две части, представящ собствените й интерпретации на революционните балети  „Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“.

Гостуването в България е част от голямото турне на трупата на Мари Шуинар, чиято следваща дестинация е фестивалът в Авиньон.

„СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН“

12

солов танц

Хореография и артистичен директор Мари Шуинар

Музика „Следобедът на един фавн“, Клод Дебюси (1894)

Изпълнители Карол Прийор / Меган Уолбаум

Осветление Ален Лорти

Костюми Луи Монпти и Мари Шуинар

Грим Жак Ли Пелетие

Продукция на Компания «Мари Шуинар» в копродукция с Националния център за изкуства (Отава) и Фондация «Лейдлоу» (Торонто)

Когато поетът-символист Стефан Маларме пише „Следобедът на един фавн“ през 1876 г., той сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за своя прелюд „Следобедът на един фавн“ (1894 г.). През 1912 г. Вацлав Нижински създава първата си хореография за авангардния „Балет Рус“ в Париж по музиката на Клод Дебюси. Публиката била шокирана от еротичните движения, от суровата и животинска природа на тялото в един танц, който дръзко скъсвал с класическата традиция.

Мари Шуинар съхранява духа на големия Нижински.

ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО

MARIE CHOUINARD  THE RITE OF SPRING  COMPAGNIE MARIE CHOUINARD’s dancers

едноактен балет

Концепция, хореография и артистичен директор Мари Шуинар

Музика „Signatures sonores“ от Робер Расин, 1992

„Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, 1913. Аранжимент на Boosey & Hawkes, Inc.

Изпълнители Себастиен Косет-Мас, Пейдж Къли, Валерия Галучио, Леон Купфершмид, Луси М. Мей, Скот МакКейб, Мариуш Островски,  Саша Уелет-Дегир, Карол Прийор, Меган Уолбаум

Осветление Мари Шуинар; Костюми Лиз Вандал; Реквизит Завен Паре; Грим Жак Ли Пелетие; Прически Даниел Етие

Продукция на Компания „Мари Шуинар“ в копродукция с Националния център за изкуства (Отава), Международен фестивал за нов танц (Монреал) и Kunstentrum Vooruit (Гент, Белгия).

Едноименният балет с музиката на Игор Стравински и хореографията на Нижински бележи навлизането на модернизма в танца.

За разлика от повечето версии на „Пролетно тайнство“, Мари Шуинар композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди, чрез силни и чисти движения, мистерията във всеки един от танцьорите. „В моето „Пролетно тайнствоне разказвам история“, казва тя, „няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване.“

Представленията ще гостуват и на 24 МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2016 – 3 юни /20:30 ч./ Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Основна сцена