Оперният певец Валентин Ватев: С нетърпение очаквам „Танхойзер“!

В деня на живото излъчване на „Танхойзер“ от Вагнер се срещаме с младия оперен певец Валентин Ватев, за да поговорим за пътя му към музикалното изкуство и сезон 2015/2016 на МЕТ:На живо от Ню Йорк.

Как се насочихте към оперното изкуство?

От малък имах интерес към сценични изяви, бях част от екипа на БНР в няколко детски предавания. В последствие гласът ми мутира и един приятел ме посъветва да пробвам да пея при неговата учителка, Милка Драгнева, която освен класическо, преподаваше и поп пеене. Тя беше човекът, който установи, че имам оперен талант и трябва да се развивам в тази насока. Така започнах да се задълбочавам в класическата музика и се влюбих в нея.

Завършил сте оперно пеене съвсем скоро. Какво Ви предстои в близко бъдеще?

Преди един месец защитих магистърската си степен в Музикалната академия в София. Предстоят ми участия в конкурси, интересно ще ми бъде да направя  специализация някъде, сега се занимавам с учене на подходящи за мен роли. Наблягам на предкласическия  репертоар, защото той изобилства от прекрасна музика и интересни роли и смятам, че е подходящ за млад певец като мен.

Кои са ролите, които мечтаете да изпеете?

За мен Моцарт е петият елемент в операта и в музиката като цяло, затова мечтая да изпея колкото се може повече от неговите роли, подходящи за моя вид глас, които за щастие са много. Привличат ме роли, които освен певчески, са интересни и от актьорска гледна точка. За мен ще е чудесно, ако един ден изпея Дон Манифико от “Пепеляшка” и Мустафа от “Италианката в Алжир” на Росини.

А кои са най-вълнуващите, в които сте пели досега?

През лятото на миналата година участвах в две много забавни постановки на театъра в Сполето, Италия- “Джани Скики” от известния триптих на Пучини и “Алфред, Алфред” на Франко Донатони. Ролите бяха съответно на алчния братовчед Бето и на лудия доктор Алфред Совички. По време на репетициите се забавлявахме много и мисля, че се получиха чудесни спектакли.

Често посещавате прожекциите на МЕТ: На живо от Ню Йорк. Как бихте описали това преживяване? Какви са приликите и разликите с присъствието на оперно представление на живо?

Когато имам възможност, посещавам прожекциите на МЕТ: На живо от Ню Йорк, защото преживяването е близко до  присъствието на живо оперно представление. Операторското майсторство при заснемането на спектаклите и прекрасният звук създават чувство на изключителна динамика, близка до кино-филмите. С помощта на видео техниката можем отблизо и детайлно, от различни ъгли да проследим емоциите по лицата на певците, което е трудно да се случи на едно живо представление, дори да сме на най-хубавите места в залата.  В антракта вие ни разхождате из гримьорните и ни показвате интервюта с участниците и постановъчния екип.  Освен това Ню Йорк е много далеч. Прожекциите са начин за скъсяване на голямата дистанция и дават възможността да бъдем част от сезона на един от най-добрите театри в света.

От друга страна, предимството да присъстваш на един жив спектакъл е зарядът, който се излъчва от сцената и директно, без помощта на новите технологии достига до нашите сетива.

Кои заглавия чакате с най-голямо нетърпение от тазгодишната програма на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Тазгодишната програма, както и миналогодишната е страхотна и чакам с нетърпение всички представления.   Имам си опера-фаворит и това е “Танхойзер” от Вагнер.

Кои са изпълнителите на Метрополитън опера, които ви впечатляват най-силно?

В Метрополитън играят предимно вече утвърдени артисти , много са изпълнителите, които ме впечатляват. Ако трябва да конкретизирам, определено ще проследя с интерес участията на  Мариус Квишен, който ще видим като Зурга в “Ловци на бисери”, Диана Дамрау като Лейла, Нина Щемме като Турандот и като Електра, Валтруд Майер като Клитемнестра и Соня Йончева като Дездемона.

Как бихте коментирали изпълнението на Соня Йончева в ролята на Дездемона в „Отело“?

Соня Йончева е най-ярката ни млада звезда в момента, която прави невероятна кариера. Аз и всичките ми колеги и приятели сме много горди с нея. В киносалона ръкопляскахме ентусиазирано след края на представлението.

Какво според вас трябва да знаят оперните фенове преди да посетят представление на МЕТ: На живо от Ню Йорк?

Идвайки да гледат представленията, оперните фенове ще се насладят на едни истински празници на сетивата. Постановките са красиви, певците пеят страхотно. Въпреки наличието на субтитри, предварителната подготовка с либретото и историята на написването на произведението би дала по-задълбочена представа на зрителя за него.

Advertisements

Танхойзер от Рихард Вагнер

Tannhauser; Photo Marty Sohl

31 Октомври, 2015, 18:00 ч

Времетраене: 4 ч и 20 мин (2 антракта)
Диригент: Джеймс Ливайн
Постановка: Ото Шенк
Сценограф: Гюнтер Шнайдер-Симсен
Костюми: Патриша Зипрод
Осветление: Гил Уекслър
Хореограф: Норбърт Весак
В ролите: Йохан Бота (Танхойзер), Ева-Мария Уестброк (Елизабет), Мишел ДеЙънг (Венера), Петер Матеи (Волфрам), Гюнтер Гройсбьок (ландграф Херман)

Джеймс Ливайн дирижира първото от 2004 г насам представление на операта „Танхойзер” в Метрополитън, в постановката на Ото Шенк от 1977 г. Един от най-високо ценените вагнерови тенори – Йохан Бота пее за първи път изключително трудната за изпълнение главна роля на младия рицар, който се колебае между истинската любов и страстта. Петер Матеи е Волфрам – това е неговата втора вагнерова роля на сцената на Метрополитън. Гюнтер Гройсбьок се превъплъщава в ландграфа, а Мишел ДеЙънг в богинята Венера – човешките и божествените врагове на Танхойзеровата любов. Ева-Мария Уестброк е в ролята на Елизабет – олицетворение на чистата любов, която загива в скръбта си по любимия човек.

170 години ни делят от създаването на операта „Танхойзер“ – тогава Вагнер е на 32, в началото на творческия си път. Както и в други свои творби, той използва за основа  на либретото старогерманска легенда, в която вплита историята на истински майстерзингер от XIII век и героинята, чийто прототип е Света Елизабет Унгарска – съпруга на ландграфа на Тюрингия. Именно в тази германска област е замъкът Вартбург, където се развива действието в операта. Въпреки че е ранна творба на Вагнер, в някои сцени личи бъдещото му революционно развитие в драматургично и мелодическо отношение. „Танхойзер“ преминава през порeдица редакции и авторът добавя дори балетна сцена за френската премиера през 1861 г.

 „Танхойзер на Йохан Бота е почти невероятен. Той кара ролята да изглежда лесна със сребристия си тембър, който е същото толкова свеж на финала, колкото и в началото.“

Родни Милнс, Опера

„Отело“ от Джузепе Верди НОВА ПРОДУКЦИЯ

otello_AlexanderAntonenko_Otello

17 Октомври, 2015, 19:55

21 Октомври, 2015, 19:00 (повторение)

Времетраене: 2 ч и 57 мин (1 антракт)

Диригент: Яник Незе-Сеген
Постановка: Бартлет Шер
Сценограф: Ес Девлин
Костюми: Катрин Зубър
Осветление: Доналд Холдър
Дизайнер-прожекция: Люк Холс
В ролите: Александърс Антоненко (Отело), Соня Йончева (Дездемона), Димитри Питас (Касио), Желко Лучич (Яго), Гюнтер Гройсбьок (Лодовико)

Нов прочит на шедьовъра „Отело“ от Верди, дирижиран от младия и енергичен Яник Незе-Сеген и режисиран от опитния Бартлет Шер, открива сезона в Метрополитън. Латвиецът Александърс Антоненко изпълнява ролята на измъчения венецианския мавър, заедно със Соня Йончева в нейния дебют като Дездемона. Желко Лучич влиза в кожата на смъртния враг на Отело – Яго. Постановката, която включва още Димитри Питас като Касио и Гюнтер Гройсбьок като Лодовико, ще бъде белязана и с дебюта на Ес Девлин като сценограф в Мет – неговите предишни дизайни включват „Макинал“ от 2014 г. на Бродуей и солидно количество оперни продукции в Ковън Гардън, Ла Скала и други престижни театри. Този път той е създал постоянно променящ се стъклен замък за Отело и Дездемона, а действието е пренесено в края на XIX век.

Верди създава „Отело“ почти насила – вече е решил да се оттегли като композитор, когато Ариго Бойто написва прекрасното либрето по пиесата на Шекспир и заедно с издателя Рикорди успяват да убедят Верди да напише музиката. Интензивността и драматизмът на тази партитура са забележителни, особено впечатляващи са въвеждащата сцена с бурята и Песента за върбата и молитвата „Аве Мария“, които Дездемона пее в последното действие. След огромния успех на Соня Йончева като Мими от „Бохеми“ на Пучини на сцената на Метрополитън миналата година, когато тя замести в последния момент друга певица и направи истински фурор, а „Ню Йорк Таймс“ я определи като „Сензация в последната минута!“, дебютът й в ролята на крехката и красива Дездемона, която става жертва на голямата ревност на съпруга си и мръсните игри на манипулативния Яго, е очакван с голямо нетърпение от почитателите на младата българска певица.

 „Сопранът Соня Йончева е готова да стане звезда“

Ню Йорк Таймс

ТРУБАДУР от Джузепе Верди

03 Октомври, 2015, 19:55/ 07 Октомври, 2015, 19:00 (повторение)/ Времетраене: 2 ч и 45 мин (1 антракт)
Диригент: Марко Армилиато
Постановка: Сър Дейвид МакВикар
Сценограф: Чарлз Едуардс
Костюми: Бригите Райфенщул
Осветление: Дженифър Типтън
Хореограф: Леа Хаусман
В ролите: Анна Нетребко (Леонора), Долора Заджик (Азучена), Йонгхун Лий (Манрико) , Дмитрий Хворостовски (граф Ди Луна), Щефан Кочан (Ферандо)


Сезонът на „Метрополитън на живо от Ню Йорк” започва на 3-ти октомври със сопрана Анна Нетребко в нейното дългоочаквано превъплъщение като Леонора – пропитата с мъка героиня в „Трубадур“, която жертва живота си за любовта на един странстващ циганин. Изпълнението й в Залцбург накара критика Джес Саймън да възкликне: „Леонора принадлежи на Нетребко, така както принадлежеше на Калас през 50-те и на Леонтин Прайс през 60-те години, и ще й принадлежи, докато тя не реши да слезе от сцената!“ Дмитрий Хворостовски е в ролята на граф Ди Луна, а за първи път двете руски оперни звезди се срещат в това заглавие на сцената на Метрополитън през 2002 г. Сега до тях застават Йонгхун Лий като Манрико, Щефан Кочан в ролята на Ферандо и Долора Заджик в знаковата за нея роля на мистериозната циганка с тъмно минало Азучена.
„Трубадур“ е едно от най-обичаните оперни заглавия не само в творчеството на Джузепе Верди, но и в целия репертоар. За първи път е поставена в Метрополитън опера през 1883 г. – точно 30 години след световната й премиера в римския театър „Аполо“. В либретото на Камарано има всички важни съставки за добър театър: любов, омраза, политика и интриги. Финалът е трагичен – Леонора поглъща отрова, а граф Ди Луна погубва Манрико преди да е разбрал, че той е негов брат. Музиката на Верди остава задълго да звучи в съзнанието на зрителя с типичните негови увличащи мелодии и енергични хорови сцени, приканващи към революционни настроения. За славата на „Трубадур“ помага и екзотичната романтика, с която е обрисуван животът в циганския табор, а за тези картини режисьорът, сър Дейвид МакВикар ще разчита на перфектния и много артистичен хор на Метрополитън опера.

 „В ролята на Леонора, Нетребко е брилянтна, с разкошен глас през цялото време.“ A. Дж. Годман, Опера нюз


МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА: НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК СЕ ЗАВРЪЩА НА 3 ОКТОМВРИ С ТРУБАДУР

През 2006 г., точно преди 10 години, Метрополитън опера започва сателитни излъчвания на своя репертоар с програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”. Благодарение на нея, днес публика от цял свят следи представленията на оперния театър в над 2000 киносалона и 70 държави. На 3 октомври започва 10-ият юбилеен сезон на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”, а едно от най-очакваните й представления тази година е “Отело” с участието на българската прима, неотразимата Соня Йончева.

След изключителния успех на първото издание за България на програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” тази година тя се завръща у нас с юбилейния си, десети сезон. Той ще предложи 10 забележителни постановки със звезден състав.

“Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” излъчва своите представления в над 2000 киносалона в 70 държави, а от миналата година и в България, благодарение на фондациите “Америка за България” и “Международен театрален фестивал Варненско лято” в партньорство със Столична община и Британски съвет. Сателитните прожекции са в салоните на Cinema City Mall of Sofia. Поради големия интерес към миналогодишния сезон, през този са предвидени и повторения на пет от заглавията.

Важно място в сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” заема второто представление в програмата – “Отело” от Джузепе Верди, което ще видим в Cinema City на 17 октомври с повторение на 21 октомври. “Отело” е с участието на българската прима Соня Йончева, която тази пролет българските почитатели на високото оперно изкуство успяха да видят за първи път у нас в зала “България” със Софийска филхармония. Соня Йончева пее в Метрополитън опера от 2013 г., когато се качва на сцената й като Джилда (“Риголето”), а през следващата година и като Мими (“Бохеми”) и Виолета (“Травиата”).

В шедьовъра от Верди “Отело” Соня Йончева изпълнява ролята на Дездемона. Продукцията е изцяло нова за Метрополитън опера. Новият прочит на „Отело“ е дирижиран от младия и енергичен Яник Незе-Сеген и режисиран от опитния Бартлет Шер. Латвиецът Александърс Антоненко изпълнява ролята на измъчения венецианския мавър. Желко Лучич влиза в кожата на смъртния враг на Отело – Яго.

Преди да видим “Отело” обаче, ни предстои да открием сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” с “Трубадур” от Верди и сопрана Анна Нетребко в нейното дългоочаквано превъплъщение като Леонора – пропитата с мъка героиня, която жертва живота си за любовта на един странстващ циганин. Изпълнението й в Залцбург кара критиката да възкликне: „Леонора принадлежи на Нетребко, така както принадлежеше на Калас през 50-те и на Леонтин Прайс през 60-те години, и ще й принадлежи, докато тя не реши да слезе от сцената!“ Дмитрий Хворостовски е в ролята на граф Ди Луна, а за първи път двете руски оперни звезди се срещат в това заглавие на сцената на Метрополитън през 2002 г. Сега до тях застават Йонгхун Лий като Манрико, Щефан Кочан в ролята на Ферандо и Долора Заджик в знаковата за нея роля на мистериозната циганка с тъмно минало Азучена.

След “Трубадур” и “Отело” сезонът на сателитните излъчвания на МЕТ продължава с “Танхойзер” от Вагнер, “Лулу” от Албан Берг, “Ловци на бисери” от Жорж Бизе, “Турандот”, “Манон Леско” и “Мадам Бътерфлай” от Пучини, “Роберто Деверьо” от Доницети и “Електра” от Рихард Щраус. Следете пълната програма на metlivebg.com.

Билети за първите представления в сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” вече могат да бъдат закупени на касите на Cinema City Mall of Sofia. Повече информация на cinemacity.bg.

                                                                                                       ***

“Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” е програма, създадена през 2006 г. от Метрополитън Опера, един от най-престижните оперни театри в света. Програмата позволява на оперното изкуство от световна величина да достигне по-широка аудитория и да привлече нови почитатели. Днес прожекциите на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” се излъчват в над 2000 киносалона в 70 държави по света. Програмата пристига в България за първи път, благодарение на фондациите “Америка за България” и “Международен театрален фестивал Варненско лято” в партньорство със Столична община, Британски съвет в България и Cinema City.

Анна Нетребко – оперна звезда от нов вид

В края на миналия месец, в Лондон, бяха раздадени престижните Оперни награди. В категорията „Най-добра певица на годината“ бе наградено немското сопрано Аня Хaртерос. Тя е номинирана в тази категория заедно с изключителните звезди от сезон 2014/2015 на Метрополитън опера – Анна Нетребко, Анита Рачвелишвили и Джойс ДиДонато, българката Соня Йончева, която ще видим в предстоящият сезон на МЕТ: На живо от Ню Йорк  и украинката Людмила Монастирска.

Анна Нетребко е звездата, която спря дъха на публика в киносалона в премиерното за България представление на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк. С ролята си на Лейди Макбет тя изправи зрителите на крака, както в залата на Метрополитън опрера, така и тези в кината по-целия свят, които имаха възможност да изживеят емоциите, които носи оперното изкуство от световна величина.

В този текст проследяваме основни моменти от кариерата ѝ, нейните постижения и емблематични роли.

Ана Нетребко добави нов смисъл в определението оперна звезда и днес е една от най-признатите и известни класически певици в целия свят. Често виждаме името на руското сопрано в главни роли в най-големите оперни театри, а Associated Press я нарича “царуващата нова дива в началото на XXI век“. През 2007 тя стана първият класически музикант, който влезе в класацията на Time за най-влиятелни личности в света Time100. Нейният красив, загадъчен, отличителен глас и нейното елегантно и пленително присъствие на сцена, са причина критиците да я определят като „Одри Хепбърн с певчески глас“ и „певица, която просто има всичко: глас с поразителна чистота, прецизност и обхват, широк действен и тонален диапазон, въображение, прозорливост и остроумие – и всичко това в комбинация с внушителна харизма, заради която не можеш да откъснеш поглед от нея, когато изпълнява роля.“ (San Francisco Chronicle).

От триумфалният ѝ дебют на фестивала в Залцбург през 2002, в ролята на Дона Анна в Дон Жуан от Моцарт, името на Нетребко започва да се появява в почти всеки голям оперен театър по света. Това са Метрополитън опера, Операта в Сан Франциско, Лирик опера в Чикаго, Кралската опера в Лондон, Миланската Скала, Виенска държавна опера, Парижката опера, Операта в Цюрих, Берлинската държавна опера и Баварска опера в Мюнхен.

Тя често се завръща в Мариинския театър в Санкт Петербург, където прави дебюта си в ролята на Сузана в Сватбата на Фигаро от Моцарт, където работи заедно с дългогодишния си ментор – диригента Валери Гергиев. Освен Моцартовата Сузана, други емблематични, минали и настоящи роли за Нетребко са Мими от Бохеми и Манон Леско на Пучини, Виолета от Травиата на Верди, Лейди Макбет и Жана д’Арк, Жулиета от Капулети и Монтеки, Елвира от Пуритани и Амина от Сомнамбула на Белини, Дона Анна от Дон Жуан на Моцарт, Норина от Дон Паскуале на Доницети, главните роли в Лучия ди Ламермур и Ана Болейн; в Манон на Масне, Жулиета в Ромео и Жулиета на Гуно, Татяна от Евгени Онегин и Йоланта от операта на Чайковски.

Анна Нетребко има и много концертни изяви по света, както в известни концертни зали като Карнеги Хол в Ню Йорк, така и на стадиони пред десетки хиляди зрители. Нейните концерти на открито, на които споделя сцената с артисти като Пласидо Доминго и Дмитрий Хворостовски, се простират от Валдбюне в Берлин до Червения площад в Москва и често се излъчват интернационално. Тя е резидент на Фестивала в Залцбург и обра овациите по време на популярната Последна нощ на BBC Proms в Лондон. Нетребко често се появява в рецитали със световно известни артисти, включително с Даниел Баренбойм.

Този сезон тя направи дебюта си в Америка с две роли в Метрополитън опера. С нейното изпълнение в ролята на Лейди Макбет стартира сезона на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк, която предава представлението чрез сателитна връзка в киносалони по целия свят. Тя се завърна в МЕТ в началото на тази година, за да участва в новата постановка на Йоланта, която също зарадва зрителите по света в кината на Св. Валентин. Други акценти от сезона са нейното представяне като Мими заедно с Джоузеф Калея като Родолфо в Бохеми в Ковънт Гардън и нейното завръщане в ролята на Анна Болейн в операта в Цюрих и Виенската държавна опера.

Нейното изпълнение на Мими от 10 юни също ще се прожектира в кина във Великобритания и Европа. В концертите си този сезон Анна дебютира в ролята на Силвия Вареску в Царицата на чардаша от Имре Калман с Дрезденската държавна капела; пее Четирите последни песни на Щраус с Държавния оркестър на Берлин и Националния оркестър на Франция. Изпълнява арии в програма, наречена Верди и веризма в Двореца за каталунска музика в Барселона, в Двореца на изящните изкуства с Мексико сити и в Театъра Диана в Гуадалахара. Заедно с Оркестъра на Националната академия Санта Чечилия изпълнява откъси от Макбет; дава рецитал в Ценъра за сценични изкуства Вилар в Колорадо; представя Йоланта на турне в Люцерн, Копенхаген, Монте Карло и Лондон и участва в галаконцерт на фестивала Whitsun в Залцбург.

Ана Нетребко се гордее с богата дискография, която включва солови албуми,  записи на цели опери и концертен репертоар. Нейното CD Дуети с тенора Роландо Вийясон, поставя рекорд за най-добър дебют на класически албум в Европа, като се изкачва на върха на класациите в няколко държави.

Нетребко пя Олимпийския химн на живо в излъчваната по целия свят церемония по откриване на Олимпийските зимни игри през 2014 в Сочи. През 2007 тя пя за филмовия режисьор Мартин Скорсезе на предаваните по CBS 30-и годишни награди на центъра Кенеди, а следващата година – на предаваните по ВВС награди BRIT, заедно с Андреа Бочели. Профили на Нетребко се появяват в най-големите световни списания, включително Vogue,Vanity Fair, и Town & Country. Тя се появява в телевизионни предавания като Добро утро Америка на ABC, вечерното шоу на Джей Лено по NBC, 60 минути по CBS’s  и Разкрити (Revealed) на CNN. Документални филми за нея са излъчвани по телевизии в Австрия, Германия, Дания, Русия и Швейцария.

Анна Нетребко е носител на почести и награди като номинация за Грами за записите ѝ Виолета и Руски албумМузикант на годината (2008) на списание Мюзикъл Америка, Престижната германска награда Бамби, награда Classic BRIT за изпълнител на годината и певица на годината и три от германските ECHO Klassik награди. През 2005 е наградена с руската Държавна награда – най-високото признание в страната в областта на изкуствата и литературата, а през 2008 със званието Народен артист.

Родена през 1971 в Краснодар, Русия, Анна Нетребко учи вокално майсторство в консерваторията в Санкт Петербург. Страстен защитник на детските права, тя подкрепя много благотворителни организации, включително SOS – Киндердорф Интернешънъл и Руската общност в помощ на децата.

В сезон 2015/2016 на MET: На живо от Ню Йорк ще гледаме Нетребко в ролята на Леонора в Трубадур от Верди.

източник www.annanetrebko.com