МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА: НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК СЕ ЗАВРЪЩА НА 3 ОКТОМВРИ С ТРУБАДУР

През 2006 г., точно преди 10 години, Метрополитън опера започва сателитни излъчвания на своя репертоар с програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”. Благодарение на нея, днес публика от цял свят следи представленията на оперния театър в над 2000 киносалона и 70 държави. На 3 октомври започва 10-ият юбилеен сезон на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк”, а едно от най-очакваните й представления тази година е “Отело” с участието на българската прима, неотразимата Соня Йончева.

След изключителния успех на първото издание за България на програмата “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” тази година тя се завръща у нас с юбилейния си, десети сезон. Той ще предложи 10 забележителни постановки със звезден състав.

“Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” излъчва своите представления в над 2000 киносалона в 70 държави, а от миналата година и в България, благодарение на фондациите “Америка за България” и “Международен театрален фестивал Варненско лято” в партньорство със Столична община и Британски съвет. Сателитните прожекции са в салоните на Cinema City Mall of Sofia. Поради големия интерес към миналогодишния сезон, през този са предвидени и повторения на пет от заглавията.

Важно място в сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” заема второто представление в програмата – “Отело” от Джузепе Верди, което ще видим в Cinema City на 17 октомври с повторение на 21 октомври. “Отело” е с участието на българската прима Соня Йончева, която тази пролет българските почитатели на високото оперно изкуство успяха да видят за първи път у нас в зала “България” със Софийска филхармония. Соня Йончева пее в Метрополитън опера от 2013 г., когато се качва на сцената й като Джилда (“Риголето”), а през следващата година и като Мими (“Бохеми”) и Виолета (“Травиата”).

В шедьовъра от Верди “Отело” Соня Йончева изпълнява ролята на Дездемона. Продукцията е изцяло нова за Метрополитън опера. Новият прочит на „Отело“ е дирижиран от младия и енергичен Яник Незе-Сеген и режисиран от опитния Бартлет Шер. Латвиецът Александърс Антоненко изпълнява ролята на измъчения венецианския мавър. Желко Лучич влиза в кожата на смъртния враг на Отело – Яго.

Преди да видим “Отело” обаче, ни предстои да открием сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” с “Трубадур” от Верди и сопрана Анна Нетребко в нейното дългоочаквано превъплъщение като Леонора – пропитата с мъка героиня, която жертва живота си за любовта на един странстващ циганин. Изпълнението й в Залцбург кара критиката да възкликне: „Леонора принадлежи на Нетребко, така както принадлежеше на Калас през 50-те и на Леонтин Прайс през 60-те години, и ще й принадлежи, докато тя не реши да слезе от сцената!“ Дмитрий Хворостовски е в ролята на граф Ди Луна, а за първи път двете руски оперни звезди се срещат в това заглавие на сцената на Метрополитън през 2002 г. Сега до тях застават Йонгхун Лий като Манрико, Щефан Кочан в ролята на Ферандо и Долора Заджик в знаковата за нея роля на мистериозната циганка с тъмно минало Азучена.

След “Трубадур” и “Отело” сезонът на сателитните излъчвания на МЕТ продължава с “Танхойзер” от Вагнер, “Лулу” от Албан Берг, “Ловци на бисери” от Жорж Бизе, “Турандот”, “Манон Леско” и “Мадам Бътерфлай” от Пучини, “Роберто Деверьо” от Доницети и “Електра” от Рихард Щраус. Следете пълната програма на metlivebg.com.

Билети за първите представления в сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” вече могат да бъдат закупени на касите на Cinema City Mall of Sofia. Повече информация на cinemacity.bg.

                                                                                                       ***

“Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” е програма, създадена през 2006 г. от Метрополитън Опера, един от най-престижните оперни театри в света. Програмата позволява на оперното изкуство от световна величина да достигне по-широка аудитория и да привлече нови почитатели. Днес прожекциите на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” се излъчват в над 2000 киносалона в 70 държави по света. Програмата пристига в България за първи път, благодарение на фондациите “Америка за България” и “Международен театрален фестивал Варненско лято” в партньорство със Столична община, Британски съвет в България и Cinema City.

Advertisements

Анна Нетребко – оперна звезда от нов вид

В края на миналия месец, в Лондон, бяха раздадени престижните Оперни награди. В категорията „Най-добра певица на годината“ бе наградено немското сопрано Аня Хaртерос. Тя е номинирана в тази категория заедно с изключителните звезди от сезон 2014/2015 на Метрополитън опера – Анна Нетребко, Анита Рачвелишвили и Джойс ДиДонато, българката Соня Йончева, която ще видим в предстоящият сезон на МЕТ: На живо от Ню Йорк  и украинката Людмила Монастирска.

Анна Нетребко е звездата, която спря дъха на публика в киносалона в премиерното за България представление на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк. С ролята си на Лейди Макбет тя изправи зрителите на крака, както в залата на Метрополитън опрера, така и тези в кината по-целия свят, които имаха възможност да изживеят емоциите, които носи оперното изкуство от световна величина.

В този текст проследяваме основни моменти от кариерата ѝ, нейните постижения и емблематични роли.

Ана Нетребко добави нов смисъл в определението оперна звезда и днес е една от най-признатите и известни класически певици в целия свят. Често виждаме името на руското сопрано в главни роли в най-големите оперни театри, а Associated Press я нарича “царуващата нова дива в началото на XXI век“. През 2007 тя стана първият класически музикант, който влезе в класацията на Time за най-влиятелни личности в света Time100. Нейният красив, загадъчен, отличителен глас и нейното елегантно и пленително присъствие на сцена, са причина критиците да я определят като „Одри Хепбърн с певчески глас“ и „певица, която просто има всичко: глас с поразителна чистота, прецизност и обхват, широк действен и тонален диапазон, въображение, прозорливост и остроумие – и всичко това в комбинация с внушителна харизма, заради която не можеш да откъснеш поглед от нея, когато изпълнява роля.“ (San Francisco Chronicle).

От триумфалният ѝ дебют на фестивала в Залцбург през 2002, в ролята на Дона Анна в Дон Жуан от Моцарт, името на Нетребко започва да се появява в почти всеки голям оперен театър по света. Това са Метрополитън опера, Операта в Сан Франциско, Лирик опера в Чикаго, Кралската опера в Лондон, Миланската Скала, Виенска държавна опера, Парижката опера, Операта в Цюрих, Берлинската държавна опера и Баварска опера в Мюнхен.

Тя често се завръща в Мариинския театър в Санкт Петербург, където прави дебюта си в ролята на Сузана в Сватбата на Фигаро от Моцарт, където работи заедно с дългогодишния си ментор – диригента Валери Гергиев. Освен Моцартовата Сузана, други емблематични, минали и настоящи роли за Нетребко са Мими от Бохеми и Манон Леско на Пучини, Виолета от Травиата на Верди, Лейди Макбет и Жана д’Арк, Жулиета от Капулети и Монтеки, Елвира от Пуритани и Амина от Сомнамбула на Белини, Дона Анна от Дон Жуан на Моцарт, Норина от Дон Паскуале на Доницети, главните роли в Лучия ди Ламермур и Ана Болейн; в Манон на Масне, Жулиета в Ромео и Жулиета на Гуно, Татяна от Евгени Онегин и Йоланта от операта на Чайковски.

Анна Нетребко има и много концертни изяви по света, както в известни концертни зали като Карнеги Хол в Ню Йорк, така и на стадиони пред десетки хиляди зрители. Нейните концерти на открито, на които споделя сцената с артисти като Пласидо Доминго и Дмитрий Хворостовски, се простират от Валдбюне в Берлин до Червения площад в Москва и често се излъчват интернационално. Тя е резидент на Фестивала в Залцбург и обра овациите по време на популярната Последна нощ на BBC Proms в Лондон. Нетребко често се появява в рецитали със световно известни артисти, включително с Даниел Баренбойм.

Този сезон тя направи дебюта си в Америка с две роли в Метрополитън опера. С нейното изпълнение в ролята на Лейди Макбет стартира сезона на програмата МЕТ: На живо от Ню Йорк, която предава представлението чрез сателитна връзка в киносалони по целия свят. Тя се завърна в МЕТ в началото на тази година, за да участва в новата постановка на Йоланта, която също зарадва зрителите по света в кината на Св. Валентин. Други акценти от сезона са нейното представяне като Мими заедно с Джоузеф Калея като Родолфо в Бохеми в Ковънт Гардън и нейното завръщане в ролята на Анна Болейн в операта в Цюрих и Виенската държавна опера.

Нейното изпълнение на Мими от 10 юни също ще се прожектира в кина във Великобритания и Европа. В концертите си този сезон Анна дебютира в ролята на Силвия Вареску в Царицата на чардаша от Имре Калман с Дрезденската държавна капела; пее Четирите последни песни на Щраус с Държавния оркестър на Берлин и Националния оркестър на Франция. Изпълнява арии в програма, наречена Верди и веризма в Двореца за каталунска музика в Барселона, в Двореца на изящните изкуства с Мексико сити и в Театъра Диана в Гуадалахара. Заедно с Оркестъра на Националната академия Санта Чечилия изпълнява откъси от Макбет; дава рецитал в Ценъра за сценични изкуства Вилар в Колорадо; представя Йоланта на турне в Люцерн, Копенхаген, Монте Карло и Лондон и участва в галаконцерт на фестивала Whitsun в Залцбург.

Ана Нетребко се гордее с богата дискография, която включва солови албуми,  записи на цели опери и концертен репертоар. Нейното CD Дуети с тенора Роландо Вийясон, поставя рекорд за най-добър дебют на класически албум в Европа, като се изкачва на върха на класациите в няколко държави.

Нетребко пя Олимпийския химн на живо в излъчваната по целия свят церемония по откриване на Олимпийските зимни игри през 2014 в Сочи. През 2007 тя пя за филмовия режисьор Мартин Скорсезе на предаваните по CBS 30-и годишни награди на центъра Кенеди, а следващата година – на предаваните по ВВС награди BRIT, заедно с Андреа Бочели. Профили на Нетребко се появяват в най-големите световни списания, включително Vogue,Vanity Fair, и Town & Country. Тя се появява в телевизионни предавания като Добро утро Америка на ABC, вечерното шоу на Джей Лено по NBC, 60 минути по CBS’s  и Разкрити (Revealed) на CNN. Документални филми за нея са излъчвани по телевизии в Австрия, Германия, Дания, Русия и Швейцария.

Анна Нетребко е носител на почести и награди като номинация за Грами за записите ѝ Виолета и Руски албумМузикант на годината (2008) на списание Мюзикъл Америка, Престижната германска награда Бамби, награда Classic BRIT за изпълнител на годината и певица на годината и три от германските ECHO Klassik награди. През 2005 е наградена с руската Държавна награда – най-високото признание в страната в областта на изкуствата и литературата, а през 2008 със званието Народен артист.

Родена през 1971 в Краснодар, Русия, Анна Нетребко учи вокално майсторство в консерваторията в Санкт Петербург. Страстен защитник на детските права, тя подкрепя много благотворителни организации, включително SOS – Киндердорф Интернешънъл и Руската общност в помощ на децата.

В сезон 2015/2016 на MET: На живо от Ню Йорк ще гледаме Нетребко в ролята на Леонора в Трубадур от Верди.

източник www.annanetrebko.com

НОВА ПРОДУКЦИЯ: Селска чест / Палячо на Маскани / Леонкавало

Диригент: Фабио Луиси

Постановка: Дейвид МакВикар

Сценограф: Рей Смит

Дизайн костюми: Мориц Джънгъл

Дизайнер осветление: Паул Констабъл

Хореограф: Андрю Джордж

Консултант на волдевил: Емил Волк

В ролите: Ева-Мария Уестброк (Сантуца), Марсело Алварес (Туриду), Желко Лужич (Алфио); Патриция Расете (Неда), Марсело Алварес (Канио), Джорджо Ганизе (Тоньо), Лукас Мичам (Силвио)

Дейвид МакВикър режисира първата за последните 45 години продукция на Метрополитън върху популярните две опери в стила „веризъм”, събрани в едно представление. Участват Марсело Алварес, който прави своя дебют в двете главни партии за тенор: неповторимият съблазнител Туриду и клоунът Канио. Ева-Мария Уестброк пее ролята на Сантуца, изоставената съпруга, главна роля в „Селска чест”, с  Желко Лучич като рицаря Алфио. Патриша Расете участва като злочестата съпруга на Канио – Неда в Палячо, а Джордж Ганизе е в Метрополитън за първи път като Тонио. Главният диригент на Метрополитън Фабио Луизи дирижира и двете опери.

Сценографът Рей Смит, работил върху прочутата постановка „Боен кон”, създава на сцената мрачния селски площад от ХІХ в. за „Селска чест”, който се преобразява в паркинг за камиони от средата на ХХ в., където се появява обречената пътуваща актьорска трупа от „Палячо”.

Българската публика ще може да види постановката тази събота от 19:30 в Cinema City Sofia, и отново в сряда на 29 април, също от 19:30.

„МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА: НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК“ С ВТОРИ СЕЗОН В БЪЛГАРИЯ

Сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” ще бъде излъчен и в България. Всички представления в програмата на новия сезон, който предстои между 3 октомври 2015 г. и 30 април 2016 г., ще могат да бъдат видяни и от българските любители на високото оперно изкуство. Новината съвпада с гостуването у нас на оперната прима Соня Йончева, която ще пее в “Отело” в сезон  2015/2016 на Метрополитън опера (МЕТ).

След изключителния успех на сезон 2014/2015 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” и първи сезон за България на световната оперна програма, тази есен тя се завръща с 10 нови представления. Това става възможно, благодарение на фондациите “Международен театрален фестивал – Варненско лято” и “Америка за България”.

До момента, дни преди края на първия сезон на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” у нас с оперите “Селска чест” и “Палячо” (излъчване: 25-ти април), организаторите споделят, че за общо 9 представления са продадени над 3500 билета и определят интереса към програмата като забележителен. Представленията на Метрополитън опера се излъчват в над 3000 кино салона в цял свят чрез симултанни сателитни прожекции с най-високо качество на картината и звука.

Сезон 2015/2016 на МЕТ ще включва няколко нови продукции, класически опери и – както винаги – най-добрите артисти в света. Музикалният директор на МЕТ Джеймс Ливайн ще дирижира две от представленията. Сезонът се открива от “Трубадур” на Верди с участието на Анна Нетребко.

ПРИМАТА ДАРИНА ТАКОВА ЗА РОЛЯТА НА ЕЛЕНА В „ЖЕНАТА НА ЕЗЕРОТО“

Дарина Такова – една от най-големите световни оперни прими, разказва за участието си в „Жената от езерото“ в състав, много близък до този, който ще видим в събота по време на живото излъчване на МЕТ от Ню Йорк:

Може би аз съм единствената жива българка, която е пяла ролята на Елена в „Жената от езерото“. Как стана това?

Всичко започна от Росини опера фестивал (RОF), който се провежда вече от 36 години в родния град на композитора  –  Пезаро. Попаднах там случайно. Бях в дългогодишно сътрудничество с един голям италиански диригент – Джанлуиджи Джелмети, който винаги ми казваше: „Дарина ти ще бъдеш голяма росиниева примадона!“. Аз не бях уверена в себе си. Защо ли? Защото за Росини няма такава популярност, не се познават много неговите опери. Когато чуят Росини, хората го свързват с  3-4 заглавия – „Севилският бръснар“, „Италианката  в Алжир“, „Пепеляшката“, „Крадливата сврака“ и дотам. Това не е само в България, това е по целия свят. И от наблюденията ми на педагог и слушател сега разбирам, че най-сложен за реализация е именно Росини.

ROF и хората, които са го създали на изключително световно ниво, са възродили Росини за света. Благодарение на екипа на ROF и на изключителните усилия на маестро Алберто Дзеда, Филип Госет и Джанфранко Мариоти, които извадиха ръкописите на Росини и направиха цяла една оперна съкровищница достъпна за света. Това е изумителна музика и наследство за операта и за оперната литература и история въобще. В Пезаро всяка година представят по три големи опрени заглавия, повечето от които са видели бял свят със световните си премиери именно на фестивала, който съществува от вече 36 години.

Такъв е и случаят с „Жената от езерото“. Повечето драматични заглавия на Росини са опери, които той е писал за жена си – Изабела Колбран. И до днес не може да се разбере какъв точно е бил нейният глас. Във всички случаи става въпрос за вокален феномен. Дали е сопран, дали е мецосопран – целият диапазон, в който е писано за тази невероятна певица, говори за една примадона и за един гласов феномен с перфектна техника. Музиката на Росини е пълно тържество на белкантото. Затова той е любимият ми композитор.

Поканиха ме и дебютирах в „Танкреди“ през 1999 година в Пезаро и благодарение на този дебют в Росини, моята кариера застана на едно изключително ниво. ROF представлява една световна витрина, идва целият музикален елит, най-вече хора, които са истински ценители. Все пак това е интелектуална музика, която има своите изисквания.

Не всеки театър може да си позволи да постави Росини. Защо? Защото това е една музика с изключителна сложност и изисква музиканти на много високо ниво. За втори път в историята си Метрополитън поставя драматична опера на Росини, който е познат най-вече с комичните си произведения. Първата е „Семирамида“ с Джун Андерсън и Самюел Рейми. И сега „Жената от езерото“, защото има този потенциал от певци и може да си позволи да я реализира. Също така МЕТ е може би една от трите опери в света, която има неограничения финансов потенциал да покани всички тези звезди на едно място. Другият театър е Ковънт Гардън. Третият е Большой театр.

Това е и една от най-малко правените опери, защото в нея всички роли са изключително трудни. При сериозния Росини има нещо много характерно – в почти всички драматични опери, освен главният женски, има и една много сложна мъжка роля, която се пее от мецосопран или алт, както в случая Малъклм Грон, който се изпълнява от Даниела Барчелона.

Аз намирам за невероятен шанс това, че съм изпълнявала „Жената от езерото“, макар и в концертно изпълнение. Тези опери са предизвикателство за всеки театър не само заради реализацията на сцена, но и заради дефицита на компетентна публика.

За да се направи тази опера и тя да подейства на масова публика, е  необходимо да се вложат първо много финансови средства, да се реализира подобаващо сценично, да се даде на режисьор, който е компетентен, да има уникален оркестър с диригент, който е специалист. Не може всеки да дирижира Росини, защото той е най-деликатният композитор.
Не на последно място са певците. В „Жената от езерото“ всички персонажи трябва да бъдат на топ ниво, защото тук няма второстепенни роли.

Аз изпълних тази опера в рамките на един фестивал в Испания, в Сан Себастиан и Памплона в огромни аудториуми за многохилядна публика. Съставът беше почти същият като този в Метрополитън. Ние имахме огромния лукс да пеем с Грегъри Кунде в ролята на Родриго. Даниела Барчелона беше Малкълм, Хуан Диего Флорес в ролята на Джакомо и Симон Орфила като Дъглас.

“Жената от езерото“ е уникална, грандиозна опера! След финалната сцена – рондото на Елена, салонът трябва да се срине от аплодисменти. При един състав на изключително ниво, триумфът всъщност започва от самото начало, и продължава през цялата опера, защото всеки откъс от партитурата е нещо сюблимно. Невероятен е шансът да се види точно тази опера и в точно този състав, изпълнена в именно този оперен театър, един от най-големите в света.

Диригентът на тази опера – Микеле Мариоти е син на е основателя на фестивала в Пезаро. Би  могло да се каже, че той е роден Росиниев диригент.

Дарина Такова и Хуан Диего Флорес
Дарина Такова и Хуан Диего Флорес

Какво мога да разкажа за партньорството с хората от състава на тази опера? Когато започнах да пея с Хуан Диего, той беше едва на 23 години, вече беше направил дебюта си в Пезаро два месеца преди нашето общо участие в Уексфорд, голям фестивал в Ирландия, от който много големи звезди са стратирали кариерата си – певци, диригенти, режисьори, костюмографи и сценографи.  Там също се поставят много редки опери. Двамата с Хуан Дуего пяхме „Северна звезда“ на Джакомо Майербер, което беше уникално преживяване. Ако има звезда на звездите това е той, поставям го над всички. Уникален артист, свръх музикант, той е мой личен приятел, когото аз много ценя. Имали сме уникално партньорство, както в музикален, така и в личен план. Част от другите ни общи изпълнения са това на „Семирамида“ в Гран театро де Лисеу в Барселона, “Стабат Матер“ на Росини в Санта Чечилия, в Рим.

За Даниела Барчелона – тя е моят сценичен спаринг партньор. Минали сме през много Росини заедно, както и през много други опери. Дебютирахме заедно именно в „Танкреди“ в Пезаро, когато нейната голяма звезда изгря. Аз вече бях дебютирала в Миланската скала, така че не мога да кажа, че това е било началото на кариерата ми, но и за мен беше голям скок, най-вече, защото отвори за мен една нова страница – тази на росиниевия репертоар. С Даниела Барчелона сме изпяли заедно всичко на света.

Дарина Такова и Данела Барчелона
Дарина Такова и Данела Барчелона

Интересно е, че когато ние правихме нашата премиера на „Семирамида“ в Пезаро, през 2003 в един по-малък театър,  своя дебют правеше Джойс ДиДонато – в „Адина“ от Росини.

В заключение, ще кажа, че това е опера, която трябва да се види, защото „Травиата“, „Риголето“, „Трубадур“, „Севилският бръснар“ могат да бъдат видяни навсякъде. “Жената от езерото“, както и другите драматични опери на Росини са събитие. Ако трябва да избера три мои любими произведения в цялата оперна история това ще са „Семирамида“, която е шедьовър, втората ще е „Вилхелм Тел“, за третата ще помисля, но може би отново ще е Росини. Той е моят композитор, моят човек. Защото Росини е гениална музика, музика за големи звезди.

Хуан Диего Флорес – „Златното момче“

Когато става въпрос за белканто, Хуан Диего Флорес е най-често избирания тенор от водещите световни опери. Неговото гладко, изразително пеене и поразителна виртуозност разцъфтяват в оперите на Росини, Доницети и Белини. Със своето представяне в опери и рецитали в най-престижните зали по света Флорес печели любовта на публиката и критиците.

Хуан Диего е роден в Лима на 13 януари 1973. Баща му Рубен Флорес – също певец и китарист, специализирал в изпълнението на керолските валсове на перуанския композитор Чабука Гранда. Хуан Диего наследява вокалният талант на баща си, както и неговата любов към перуанската и латиноамериканската музика. Майка му – Мария Тереза, също отдадена на музиката, е човекът, който го е подкрепял по време на цялото му музикално обучение.

В началото на кариерата си Хуан Диего се фокусира върху поп и рок и перуанска народна музика. Той пише свои авторски песнии и пее често в пиано-барове със своите съученици в един от най-бохемските квартали на Лима – Баранко. През 1989, младият певец печели първият фестивал Песен за мир в Перу, който се излъчва по телевизията в цялата страна.

Заради представата си, че всички добри музиканти трябва да могат да четат и да пишат музика, през 1990 той влиза в Националната музикална консерватория в Перу. До този момент Флорес още не е взел решението да се занимава с класическа музика. Първата му година в консерваторията, обаче, започва да го насочва към призванието му. Още в първите месеци от обучението си, Хуан Диего започва да  взима уроци по пеене при Андрес Санта Мария – директора на Националния хор на Перу, на който по-късно става член. Хорът играе важна роля в музикалното му формиране, заради възможността да изпълнява произевдения на най-големите композитори на професионално ниво.

С огрмоното желание да пътува и да продължи обучението си, Хуан Диего печели стипендия за престижния Музикален институт Къртис във Филаделфия. Учи там между 1993 и 1996 и има възможност да пее в много, напълно разработени опери с оркестър – отлична основа за една, както се оказва, зашеметяваща кариера.

През 1994 Хуан Диего се запознава с обичания перуански тенор Ернесто Паласио в Лима – среща, която променя живота му. Паласио предлага помощта си на младия певец да започне кариерата си на професионален певец и го кани за съвместен запис на Фестивала в Гераче в Италия.

Вродените характеристики на гласа на Флорес, качества като гъвкавост и привидната лекота, с която взима точно високи тонове, определят неговият белканто репертоар и по-специално оперите на Росини. Паласио вижда това в него от самото начало на съвместните им проекти и насочва младия тенор именно към тези произведеня.

През 1996, Хуан Диего се явява на прослушване в Болония за Оперния фестивал на Росини в Пезаро. Одобрен е от артистичния директор, който му дава малка роля в Ричардо и Зорайде. Това, че никога не е пял тази роля е без значение, защото това което му предстои го изстрелва във върховете на оперния свят.

През лятото на 1996 Хуан Диего е в Пезаро и репетира Ричардо и Зорайде. Малко преди откриването на фестивала тенорът, който трябва да пее главната роля на Корадино в Матилде ди Шрабан се разболява и отменя участието си. Организаторите започват отчаяно търсене на заместник, което не е никак лесна задача, защтото Матилде ди Шрабан е малко позната опера, откриването е след борени дни, а ролята на Корадино е изключително трудна за пеене.  Артистичният директор Луиджи Ферари предлага ролята на 23 годишният Хуан Диего. Младият тенор има огромно желание да приеме ролята, но моли за време, за да прецени възможностите си. След като прочита едва две страници по време на обяд, на който дори не успява да се храни от вълнение, Хуан Диего решава да приеме ролята.

Следва тежка подготовка, в която Хуан Диего започва репетиции преди дори да успее да научи музиката. След няколко шеметни дни, дългоочакваната първа вечер от фестивала настъпва: 13 август 1996. Успехът е огромен и дава начало на звездната кариера на младия тенор.

От този момент нататък оперите по целия свят насочват поглед към Хуан Диего, включително и най-известните. Флорес прави дебюта си в Миланската скала на 7 декември 1996 – дата с голямо значение, защото на нея се състои първата за сеонза постановка под диригенството на Рикардо Мути, който изиграва ключова роля върху тенора през следващите години.

Интересно е, че Хуан Диего е посетил Миланската скала няколко месеца по-рано и седейки в залата казал: „Ще пея тук след 10 години.“. Никога не си е предстаял, че това ще му се случи едва след 10 месеца.

От тогава той пее във водещите световни опери като Метрополитън в Ню Йорк, Операта в Лос Аджелис, Сан Франциско, Националната опера във Вашингтон, Кралската опера , Ковънт Гардън, Операта в Париж,Кралският театър в Мадрид и много други.

Интересна е историята за раждането на първото дете на Флорес. То се появява на бял свят буквално минути преди представлението на Хуан Диего на сцената на МЕТ. Леандро Флорес поема първа глътка въздух в 12.25, а щастливият баща успява да го подържи едва за минута, преди да тръгне за участието си в „Граф Ори“ на Росини, което започва в 13.00. Представлението се излъчва и на живо по цял свят.

„Беше красиво“, споделя Флорес в интервю по време на живото излъчване.

ДЖОЙС ДИ ДОНАТО: ГЛАСЪТ Й Е 24 КАРАТА ЗЛАТО

„Винаги ще има повече свобода за постигане и повече истина за разкриване.“

                                                                                                                 ~ Джойс ДиДонато

Носител на награда Грами за 2012 година за най-добър класически солист – певец, родената в Канзас Джойс ДиДонато очарова публиката и критиците навсякъде по света. The New Yorker я нарича „може би най-въздействащата певица на нейното поколение“, а Times определя гласа й като „нищо по-малко от 24 карата злато“.

ДиДонато се изкачва на върха както като изпълнител, така и като страстен защитник на изкуството. Печели международна популярност в оперите на Росини, Хендел и Моцарт, а дискографията ѝ е световно призната. Нейните емблематични образи в белкантовите  творби на Росини са причината да определят ролята ѝ на Елена в Жената от езерото като „просто най-доброто пеене, което съм чувал от години“ (Financial Times).

Между многобройните си концерти и рецитали, ДиДонато е резидентен артист в Карнеги Хол в Ню Йорк и Барбикан център в Лондон. Наскоро приключи и нейното отлично прието турне с рецитали в Южна Америка. В програмата й не липсват и чести появи на концерти и рецитали в Берлин, Виена, Милано, Тулуза, Мексико сити и Аспен, гостува и в последната нощ от Баловете в Роял Албърт Хол в Лондон със Симфоничния оркестър на BBC.

Джойс ДиДонато дебютира в Метрополитън опера с ролята на Керубино в Сватбата на Фигаро през 2005 г., а в този сезон я гледаме като Елена в Жената от езерото. Репертоарът ѝ през годините в МЕТ включва главната роля в Мария Стюарт от Доницети, Сикоракс в Омагьосаният остров, Композиторът в Ариадна на Наксос, Изолие в Граф Ори, Розина в Севилският бръснар и Стефано в Ромео и Жулиета.

ДиДонато е шестото от седем деца в ирландско-американско семейство от Канзас. В ученическите  си години се насочва към преподаване на музика и музикален театър, Интересът ѝ към операта се събужда след като гледа Дон Жуан от Моцарт, излъчена от обществената телевизионна мрежа на Съединените щати – PBS. Скоро след това тя участва в ученическа постановка на операта Прилепът от Йохан Щраус.

Професионалната ѝ кариера започва през сезон 1998/1999 паралелно в няколко регионални опери в САЩ. Нейната най-запомняща се роля от този период е на Маслова в световната премиера на Възкресение на Тод Мачовър в хюстънската Гранд Опера. Дебютът ѝ в Ла Скала е в сезон 2000/2001 с ролята на Анджелина в Пепеляшка на Росини, следващата година пее Розина в Севилският бръснат в Националната опера в Париж. Същата роля пее в Новия национален театър в Токио.

В края на 2014 фенове на оперната дива организират кампанията #letjoycesing, с цел ДиДонато да изпее националния химн преди бейзболния финал между Royals от Канзас и Giants от Сан Франциско. Изпълнението ѝ на стадион „Кауфман“ в Канзас сити е гледано от 25 милиона зрители по целия свят. Преживяването за нея е незабравимо и заради детските й спомени със семейството, които са големи фенове на Royals.

Любовта към преподаването остава с Джойс през годините и в момента тя води майсторски класове в Карнеги Хол с ученици от Ню Йорк.