„МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА: НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК“ С ВТОРИ СЕЗОН В БЪЛГАРИЯ

Сезон 2015/2016 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” ще бъде излъчен и в България. Всички представления в програмата на новия сезон, който предстои между 3 октомври 2015 г. и 30 април 2016 г., ще могат да бъдат видяни и от българските любители на високото оперно изкуство. Новината съвпада с гостуването у нас на оперната прима Соня Йончева, която ще пее в “Отело” в сезон  2015/2016 на Метрополитън опера (МЕТ).

След изключителния успех на сезон 2014/2015 на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” и първи сезон за България на световната оперна програма, тази есен тя се завръща с 10 нови представления. Това става възможно, благодарение на фондациите “Международен театрален фестивал – Варненско лято” и “Америка за България”.

До момента, дни преди края на първия сезон на “Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк” у нас с оперите “Селска чест” и “Палячо” (излъчване: 25-ти април), организаторите споделят, че за общо 9 представления са продадени над 3500 билета и определят интереса към програмата като забележителен. Представленията на Метрополитън опера се излъчват в над 3000 кино салона в цял свят чрез симултанни сателитни прожекции с най-високо качество на картината и звука.

Сезон 2015/2016 на МЕТ ще включва няколко нови продукции, класически опери и – както винаги – най-добрите артисти в света. Музикалният директор на МЕТ Джеймс Ливайн ще дирижира две от представленията. Сезонът се открива от “Трубадур” на Верди с участието на Анна Нетребко.

Advertisements

ПРИМАТА ДАРИНА ТАКОВА ЗА РОЛЯТА НА ЕЛЕНА В „ЖЕНАТА НА ЕЗЕРОТО“

Дарина Такова – една от най-големите световни оперни прими, разказва за участието си в „Жената от езерото“ в състав, много близък до този, който ще видим в събота по време на живото излъчване на МЕТ от Ню Йорк:

Може би аз съм единствената жива българка, която е пяла ролята на Елена в „Жената от езерото“. Как стана това?

Всичко започна от Росини опера фестивал (RОF), който се провежда вече от 36 години в родния град на композитора  –  Пезаро. Попаднах там случайно. Бях в дългогодишно сътрудничество с един голям италиански диригент – Джанлуиджи Джелмети, който винаги ми казваше: „Дарина ти ще бъдеш голяма росиниева примадона!“. Аз не бях уверена в себе си. Защо ли? Защото за Росини няма такава популярност, не се познават много неговите опери. Когато чуят Росини, хората го свързват с  3-4 заглавия – „Севилският бръснар“, „Италианката  в Алжир“, „Пепеляшката“, „Крадливата сврака“ и дотам. Това не е само в България, това е по целия свят. И от наблюденията ми на педагог и слушател сега разбирам, че най-сложен за реализация е именно Росини.

ROF и хората, които са го създали на изключително световно ниво, са възродили Росини за света. Благодарение на екипа на ROF и на изключителните усилия на маестро Алберто Дзеда, Филип Госет и Джанфранко Мариоти, които извадиха ръкописите на Росини и направиха цяла една оперна съкровищница достъпна за света. Това е изумителна музика и наследство за операта и за оперната литература и история въобще. В Пезаро всяка година представят по три големи опрени заглавия, повечето от които са видели бял свят със световните си премиери именно на фестивала, който съществува от вече 36 години.

Такъв е и случаят с „Жената от езерото“. Повечето драматични заглавия на Росини са опери, които той е писал за жена си – Изабела Колбран. И до днес не може да се разбере какъв точно е бил нейният глас. Във всички случаи става въпрос за вокален феномен. Дали е сопран, дали е мецосопран – целият диапазон, в който е писано за тази невероятна певица, говори за една примадона и за един гласов феномен с перфектна техника. Музиката на Росини е пълно тържество на белкантото. Затова той е любимият ми композитор.

Поканиха ме и дебютирах в „Танкреди“ през 1999 година в Пезаро и благодарение на този дебют в Росини, моята кариера застана на едно изключително ниво. ROF представлява една световна витрина, идва целият музикален елит, най-вече хора, които са истински ценители. Все пак това е интелектуална музика, която има своите изисквания.

Не всеки театър може да си позволи да постави Росини. Защо? Защото това е една музика с изключителна сложност и изисква музиканти на много високо ниво. За втори път в историята си Метрополитън поставя драматична опера на Росини, който е познат най-вече с комичните си произведения. Първата е „Семирамида“ с Джун Андерсън и Самюел Рейми. И сега „Жената от езерото“, защото има този потенциал от певци и може да си позволи да я реализира. Също така МЕТ е може би една от трите опери в света, която има неограничения финансов потенциал да покани всички тези звезди на едно място. Другият театър е Ковънт Гардън. Третият е Большой театр.

Това е и една от най-малко правените опери, защото в нея всички роли са изключително трудни. При сериозния Росини има нещо много характерно – в почти всички драматични опери, освен главният женски, има и една много сложна мъжка роля, която се пее от мецосопран или алт, както в случая Малъклм Грон, който се изпълнява от Даниела Барчелона.

Аз намирам за невероятен шанс това, че съм изпълнявала „Жената от езерото“, макар и в концертно изпълнение. Тези опери са предизвикателство за всеки театър не само заради реализацията на сцена, но и заради дефицита на компетентна публика.

За да се направи тази опера и тя да подейства на масова публика, е  необходимо да се вложат първо много финансови средства, да се реализира подобаващо сценично, да се даде на режисьор, който е компетентен, да има уникален оркестър с диригент, който е специалист. Не може всеки да дирижира Росини, защото той е най-деликатният композитор.
Не на последно място са певците. В „Жената от езерото“ всички персонажи трябва да бъдат на топ ниво, защото тук няма второстепенни роли.

Аз изпълних тази опера в рамките на един фестивал в Испания, в Сан Себастиан и Памплона в огромни аудториуми за многохилядна публика. Съставът беше почти същият като този в Метрополитън. Ние имахме огромния лукс да пеем с Грегъри Кунде в ролята на Родриго. Даниела Барчелона беше Малкълм, Хуан Диего Флорес в ролята на Джакомо и Симон Орфила като Дъглас.

“Жената от езерото“ е уникална, грандиозна опера! След финалната сцена – рондото на Елена, салонът трябва да се срине от аплодисменти. При един състав на изключително ниво, триумфът всъщност започва от самото начало, и продължава през цялата опера, защото всеки откъс от партитурата е нещо сюблимно. Невероятен е шансът да се види точно тази опера и в точно този състав, изпълнена в именно този оперен театър, един от най-големите в света.

Диригентът на тази опера – Микеле Мариоти е син на е основателя на фестивала в Пезаро. Би  могло да се каже, че той е роден Росиниев диригент.

Дарина Такова и Хуан Диего Флорес
Дарина Такова и Хуан Диего Флорес

Какво мога да разкажа за партньорството с хората от състава на тази опера? Когато започнах да пея с Хуан Диего, той беше едва на 23 години, вече беше направил дебюта си в Пезаро два месеца преди нашето общо участие в Уексфорд, голям фестивал в Ирландия, от който много големи звезди са стратирали кариерата си – певци, диригенти, режисьори, костюмографи и сценографи.  Там също се поставят много редки опери. Двамата с Хуан Дуего пяхме „Северна звезда“ на Джакомо Майербер, което беше уникално преживяване. Ако има звезда на звездите това е той, поставям го над всички. Уникален артист, свръх музикант, той е мой личен приятел, когото аз много ценя. Имали сме уникално партньорство, както в музикален, така и в личен план. Част от другите ни общи изпълнения са това на „Семирамида“ в Гран театро де Лисеу в Барселона, “Стабат Матер“ на Росини в Санта Чечилия, в Рим.

За Даниела Барчелона – тя е моят сценичен спаринг партньор. Минали сме през много Росини заедно, както и през много други опери. Дебютирахме заедно именно в „Танкреди“ в Пезаро, когато нейната голяма звезда изгря. Аз вече бях дебютирала в Миланската скала, така че не мога да кажа, че това е било началото на кариерата ми, но и за мен беше голям скок, най-вече, защото отвори за мен една нова страница – тази на росиниевия репертоар. С Даниела Барчелона сме изпяли заедно всичко на света.

Дарина Такова и Данела Барчелона
Дарина Такова и Данела Барчелона

Интересно е, че когато ние правихме нашата премиера на „Семирамида“ в Пезаро, през 2003 в един по-малък театър,  своя дебют правеше Джойс ДиДонато – в „Адина“ от Росини.

В заключение, ще кажа, че това е опера, която трябва да се види, защото „Травиата“, „Риголето“, „Трубадур“, „Севилският бръснар“ могат да бъдат видяни навсякъде. “Жената от езерото“, както и другите драматични опери на Росини са събитие. Ако трябва да избера три мои любими произведения в цялата оперна история това ще са „Семирамида“, която е шедьовър, втората ще е „Вилхелм Тел“, за третата ще помисля, но може би отново ще е Росини. Той е моят композитор, моят човек. Защото Росини е гениална музика, музика за големи звезди.

Хуан Диего Флорес – „Златното момче“

Когато става въпрос за белканто, Хуан Диего Флорес е най-често избирания тенор от водещите световни опери. Неговото гладко, изразително пеене и поразителна виртуозност разцъфтяват в оперите на Росини, Доницети и Белини. Със своето представяне в опери и рецитали в най-престижните зали по света Флорес печели любовта на публиката и критиците.

Хуан Диего е роден в Лима на 13 януари 1973. Баща му Рубен Флорес – също певец и китарист, специализирал в изпълнението на керолските валсове на перуанския композитор Чабука Гранда. Хуан Диего наследява вокалният талант на баща си, както и неговата любов към перуанската и латиноамериканската музика. Майка му – Мария Тереза, също отдадена на музиката, е човекът, който го е подкрепял по време на цялото му музикално обучение.

В началото на кариерата си Хуан Диего се фокусира върху поп и рок и перуанска народна музика. Той пише свои авторски песнии и пее често в пиано-барове със своите съученици в един от най-бохемските квартали на Лима – Баранко. През 1989, младият певец печели първият фестивал Песен за мир в Перу, който се излъчва по телевизията в цялата страна.

Заради представата си, че всички добри музиканти трябва да могат да четат и да пишат музика, през 1990 той влиза в Националната музикална консерватория в Перу. До този момент Флорес още не е взел решението да се занимава с класическа музика. Първата му година в консерваторията, обаче, започва да го насочва към призванието му. Още в първите месеци от обучението си, Хуан Диего започва да  взима уроци по пеене при Андрес Санта Мария – директора на Националния хор на Перу, на който по-късно става член. Хорът играе важна роля в музикалното му формиране, заради възможността да изпълнява произевдения на най-големите композитори на професионално ниво.

С огрмоното желание да пътува и да продължи обучението си, Хуан Диего печели стипендия за престижния Музикален институт Къртис във Филаделфия. Учи там между 1993 и 1996 и има възможност да пее в много, напълно разработени опери с оркестър – отлична основа за една, както се оказва, зашеметяваща кариера.

През 1994 Хуан Диего се запознава с обичания перуански тенор Ернесто Паласио в Лима – среща, която променя живота му. Паласио предлага помощта си на младия певец да започне кариерата си на професионален певец и го кани за съвместен запис на Фестивала в Гераче в Италия.

Вродените характеристики на гласа на Флорес, качества като гъвкавост и привидната лекота, с която взима точно високи тонове, определят неговият белканто репертоар и по-специално оперите на Росини. Паласио вижда това в него от самото начало на съвместните им проекти и насочва младия тенор именно към тези произведеня.

През 1996, Хуан Диего се явява на прослушване в Болония за Оперния фестивал на Росини в Пезаро. Одобрен е от артистичния директор, който му дава малка роля в Ричардо и Зорайде. Това, че никога не е пял тази роля е без значение, защото това което му предстои го изстрелва във върховете на оперния свят.

През лятото на 1996 Хуан Диего е в Пезаро и репетира Ричардо и Зорайде. Малко преди откриването на фестивала тенорът, който трябва да пее главната роля на Корадино в Матилде ди Шрабан се разболява и отменя участието си. Организаторите започват отчаяно търсене на заместник, което не е никак лесна задача, защтото Матилде ди Шрабан е малко позната опера, откриването е след борени дни, а ролята на Корадино е изключително трудна за пеене.  Артистичният директор Луиджи Ферари предлага ролята на 23 годишният Хуан Диего. Младият тенор има огромно желание да приеме ролята, но моли за време, за да прецени възможностите си. След като прочита едва две страници по време на обяд, на който дори не успява да се храни от вълнение, Хуан Диего решава да приеме ролята.

Следва тежка подготовка, в която Хуан Диего започва репетиции преди дори да успее да научи музиката. След няколко шеметни дни, дългоочакваната първа вечер от фестивала настъпва: 13 август 1996. Успехът е огромен и дава начало на звездната кариера на младия тенор.

От този момент нататък оперите по целия свят насочват поглед към Хуан Диего, включително и най-известните. Флорес прави дебюта си в Миланската скала на 7 декември 1996 – дата с голямо значение, защото на нея се състои първата за сеонза постановка под диригенството на Рикардо Мути, който изиграва ключова роля върху тенора през следващите години.

Интересно е, че Хуан Диего е посетил Миланската скала няколко месеца по-рано и седейки в залата казал: „Ще пея тук след 10 години.“. Никога не си е предстаял, че това ще му се случи едва след 10 месеца.

От тогава той пее във водещите световни опери като Метрополитън в Ню Йорк, Операта в Лос Аджелис, Сан Франциско, Националната опера във Вашингтон, Кралската опера , Ковънт Гардън, Операта в Париж,Кралският театър в Мадрид и много други.

Интересна е историята за раждането на първото дете на Флорес. То се появява на бял свят буквално минути преди представлението на Хуан Диего на сцената на МЕТ. Леандро Флорес поема първа глътка въздух в 12.25, а щастливият баща успява да го подържи едва за минута, преди да тръгне за участието си в „Граф Ори“ на Росини, което започва в 13.00. Представлението се излъчва и на живо по цял свят.

„Беше красиво“, споделя Флорес в интервю по време на живото излъчване.

ДЖОЙС ДИ ДОНАТО: ГЛАСЪТ Й Е 24 КАРАТА ЗЛАТО

„Винаги ще има повече свобода за постигане и повече истина за разкриване.“

                                                                                                                 ~ Джойс ДиДонато

Носител на награда Грами за 2012 година за най-добър класически солист – певец, родената в Канзас Джойс ДиДонато очарова публиката и критиците навсякъде по света. The New Yorker я нарича „може би най-въздействащата певица на нейното поколение“, а Times определя гласа й като „нищо по-малко от 24 карата злато“.

ДиДонато се изкачва на върха както като изпълнител, така и като страстен защитник на изкуството. Печели международна популярност в оперите на Росини, Хендел и Моцарт, а дискографията ѝ е световно призната. Нейните емблематични образи в белкантовите  творби на Росини са причината да определят ролята ѝ на Елена в Жената от езерото като „просто най-доброто пеене, което съм чувал от години“ (Financial Times).

Между многобройните си концерти и рецитали, ДиДонато е резидентен артист в Карнеги Хол в Ню Йорк и Барбикан център в Лондон. Наскоро приключи и нейното отлично прието турне с рецитали в Южна Америка. В програмата й не липсват и чести появи на концерти и рецитали в Берлин, Виена, Милано, Тулуза, Мексико сити и Аспен, гостува и в последната нощ от Баловете в Роял Албърт Хол в Лондон със Симфоничния оркестър на BBC.

Джойс ДиДонато дебютира в Метрополитън опера с ролята на Керубино в Сватбата на Фигаро през 2005 г., а в този сезон я гледаме като Елена в Жената от езерото. Репертоарът ѝ през годините в МЕТ включва главната роля в Мария Стюарт от Доницети, Сикоракс в Омагьосаният остров, Композиторът в Ариадна на Наксос, Изолие в Граф Ори, Розина в Севилският бръснар и Стефано в Ромео и Жулиета.

ДиДонато е шестото от седем деца в ирландско-американско семейство от Канзас. В ученическите  си години се насочва към преподаване на музика и музикален театър, Интересът ѝ към операта се събужда след като гледа Дон Жуан от Моцарт, излъчена от обществената телевизионна мрежа на Съединените щати – PBS. Скоро след това тя участва в ученическа постановка на операта Прилепът от Йохан Щраус.

Професионалната ѝ кариера започва през сезон 1998/1999 паралелно в няколко регионални опери в САЩ. Нейната най-запомняща се роля от този период е на Маслова в световната премиера на Възкресение на Тод Мачовър в хюстънската Гранд Опера. Дебютът ѝ в Ла Скала е в сезон 2000/2001 с ролята на Анджелина в Пепеляшка на Росини, следващата година пее Розина в Севилският бръснат в Националната опера в Париж. Същата роля пее в Новия национален театър в Токио.

В края на 2014 фенове на оперната дива организират кампанията #letjoycesing, с цел ДиДонато да изпее националния химн преди бейзболния финал между Royals от Канзас и Giants от Сан Франциско. Изпълнението ѝ на стадион „Кауфман“ в Канзас сити е гледано от 25 милиона зрители по целия свят. Преживяването за нея е незабравимо и заради детските й спомени със семейството, които са големи фенове на Royals.

Любовта към преподаването остава с Джойс през годините и в момента тя води майсторски класове в Карнеги Хол с ученици от Ню Йорк.

ПРЕМИЕРА НА МЕТ: Жената от езерото от Росини

14 март 2015

Диригент: Микеле Мароти

Постановка: Пол Къран

Дизайн сцена и костюми: Кевин Найт

Дизайн осветление: Дуейн Шулер

Дизайн прожекции: Дрискол Ото

В ролите: Джойс ДиДонато (Елена), Даниела Барчелона (Малкълм Гром), Хуан Диего Флорес (Джакомо), Джон Осбърн (Родриго), Орен Грейдъс (Дъглас)

Джойс ДиДонато и Хуан Флорес участват в белкантното шоу „Жената от езерото“ с дебюти на сцената на Метрополитън в сезон 2014-2015. ДиДонато пее в главната роля на Елена, млада жена, преследвана от двама мъже, с Флорес в ролята на Джакомо – безкомпромисния крал на Шотландия за 5-ти път на живо. Микеле Мароти дирижира дебютната  постановка на шотландския режисьор Пол Къран на сцената на МЕТ.  „Жената от езерото“ е ко-продукция със Санта Фе опера, където е и премиерата ѝ през 2013. Кастингът включва още Даниела Барчелона в ролята на Малкълм, Джон Осбърн в ролята на Родриго и Орен Грейдъс в ролята на Дъглас.

ДВОЙНА ПРОЖЕКЦИЯ: „ЙОЛАНТА“ и „ЗАМЪКЪТ НА ХЕРЦОГА СИНЯТА БРАДА“

2 в 1 е прожекцията на „Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк“ тази събота. Предстои ни да видим две произведения в една вечер – „Йоланта“ и „Замъкът на херцога Синята брада“.

Мариус Трелински, артистичен директор на Полската национална опера – Варшава, прави своя дебют в Метрополитън с две рядко изпълнявани едноактни произведения – романтичната приказка от Чайковски за Йоланта, сляпата принцеса, която за пръв път преживява любовта, и операта на Барток „Замъкът на херцога Синята брада“, в която току-що омъжената Джудит трябва да отвори седем заключени врати, за да открие тъмните тайни на съпруга си.

Валери Гергиев дирижира и в двете произведения, които са копродукция между театър „Виелки” и Полската национална опера. Анна Нетребко участва като главната героиня Йоланта, заедно с Пьотр Бечала и Алексей Марков като Водемонт и Роберт, двамата съперници, борещи се за нейното сърце. Надя Михаел е в главната роля на Джудит в „Замъкът на Синята брада“, с Михаил Петренко в ролята на мистериозния гневен съпруг.

Iolanta_Bluebeard's_Castle_Krzysztof Bielinski

Ролите изпълняват Анна Нетребко (Йоланта), Пьотр Бечала (Граф Тристан Водемонт), Алексей Марков (Робърт), Елчин Азизов (Бен-Хакия), Алексей Тановитски (Крал Рене), Надя Михаел (Джудит), Михаил Петренко (Синята брада).

Събота, 14 февруари, начало в 19:20 часа. Cinema City Mall of Sofia.

ПОВТОРНО ИЗЛЪЧВАНЕ И НА „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ“

Незавършената опера на Жак Офенбах и едно от най-известните му произведения – „Хофманови разкази“, е част от репертоара на Метрополитън опера, който зрители в цял свят имат привилегията да гледат на живо от Ню Йорк.

У нас операта се излъчва премиерно на 31 януари, събота, от 20 часа, и с повторение – на 04 февруари, сряда, от 19.30 часа. Билети за спектакъла могат да бъдат закупени онлайн – в уеб сайта cinemacity.bg, както и на касите на Cinema City в Mall of Sofia на бул. „Александър Стамболийски“ 101.

В „Хофманови разкази“ са вплетени три от фантастичните истории на Е. Т. А. Хофман – „Пясъчният човек“, „Историята на изгубеното отражение“ и „Съветникът Креспел“, както и приказни персонажи от други произведения.

В ролите: Хибла Герзмава (Олимпия, Антония, Жулиета, Стела), Кейт Линдзи (Никлаус/Музата), Виторио Григоло (Хофман), Томас Хампсън (Четиримата злодеи).

Les Contes d'Hoffmann_Vittorio Grigolo_Ken_Howard

Младият италиански тенор Виторио Григоло участва в главната роля на „Хофманови разкази“ от Офенбах, а сопраното от Абхазия Хибла Герзмава се превъплъщава във всичките четири героини на операта – механичната кукла Олимпия, болната от туберкулоза Антония, куртизанката Жулиета и нарцистичната актриса Стела. Кейт Линдзи отново изпълнява ролята на Никлаус, а Томас Хампсън добавя ролите на Четиримата злодеи към своя репертоар в Метрополитън. Дирижира Ив Абел.

Шедьовърът „Хофманови разкази“ може да бъде видян, благодарение на програмата „Метрополитън опера: на живо от Ню Йорк“, провеждана в България от фондациите „МТФ Варненско лято“ и „Америка за България“. До края на програмата предстои да видим още „Йоланта/Замъкът на херцога Синята брада“, „Жената от езерото“ и „Селска чест/Палячо“. Очакваме Ви!