Набуко от Джузепе Верди ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ЖИВО В HD

7 януари 2017, 19:55; 164 мин (1 антракт)

11 януари 2017, 19:00 (повторение)

Либрето: Темистокле Солера

Диригент: Джеймс Ливайн

Постановка: Илайджа Мошински

Сценография: Джон Нейпиър

Костюми: Андриън Неофиту

Осветление: Хауърд Харисън

В ролите: Людмила Монастирска (Абигайл), Джейми Бартън (Фенена), Ръсел Томас (Исмаел), Пласидо Доминго (Набуко), Димитри Белоселкий (Закария)

Дългогодишният музикален директор на Метрополитън Джеймс Ливайн дирижира една от ранните драматични опери на Верди за падането на Древен Йерусалим в ръцете на Навуходоносор (Набуко), с Пласидо Доминго, който добавя тази нова баритонова роля в репертоара си. Людмила Монастирска пее ролята на жената-воин Абигаил – своенравната дъщеря на Набуко, а Джейми Бартън е Фенена. Ще чуем Ръсел Томас като Измаел, а Дмитрий Белоселский като пророка Захария – ролята от неговия дебют в Метрополитън през 2011 г.

„Набуко“ е творбата, която носи на 28-годишния Джузепе Верди международна слава веднага след премиерата й в миланската „Ла Скала“ през 1842 г. Още тогава хорът на пленените евреи (“Va, pensiero sull’ali dorate” / „Летете, мисли, на златни крила“ ) се превръща в химн за революционно настроените италианци. Въпреки много от описаните историческите съвпадения и реални личности, някои от героите в операта са измислени от либретиста Темистокле Солера, за да се създаде нужния драматизъм.

„Доминго представя един достоен, смел и харизматичен Набуко“

Фиона Мадъкс, Гардиън

 

 

 

 

Внушителната музика на Кая Саариахо

Работата на финландската композиторка се движи между крайностите на чистия тон и шума и често намира загадъчна красота в зоната помежду им

През седемдесетте, когато финландската композитор Кая Саариахо учи в академия Сибелиус в Хелзинки, тя има периоди на парализираща несигурност. Нейният учител, Пааво Хеиниен й казал да стои пред огледалото и да повтаря по десет пъти на ден: „Аз мога да го направя.“
И наистина – тя може. Саариахо, която сега е на шестдесет и четири е движеща сила в съвременната музика в продължение на десетилетия, а до края на есенния сезон в Ню Йорк работата й ще бъде толкова разпространена, колкото тази на Бетовен. Нюйоркската филхармония наскоро представи вечер на Саариахо в Park Avenue Armory. На 19 и 20 ноември, Международният ансамбъл за съвременна музика и студентите от Музикалното училище Mannes изпълниха „Страстта на Симон,“ нейната оратория в чест на Симон Вейл. AXIOM, групата за нова музика на училището „Джулиард“ ще свири програма на Саариахо на 12 декември. На 1 декември, нейната опера „Любов отдалече“, един очарователен разказ за обречена средновековна любов, влезе в репертоара на Метрополитън опера.

Саариахо може да е имала своите кризи на съмнение, но от самото начало тя знае какво иска. Нейна основна идея, която може да бъде намерена в десетки от прозиведенията ѝ, е внушителния простор на звука, който се променя в ушите на слушателя и вибрира със скрит живот. За първи път тя улавя този звук в Париж, в началото на осемдесетте години, когато се намира в IRCAM, центъра на Пиер Булез за музика и технологии. Тогава тя е в контакт със „Spectralist“ училището на композитори като Жерар Грисей и Тристан Мюриъл, които анализират акустичните свойства на звука и произтичащите от тях музикални структури. Работата на Саариахо, като и техните, се движи между крайностите на чистия тон и шума, често намираща загадъчна красота в зоната помежду им. Откриващата сцена на „Любов отдалече“ е пример за това: от дълбок, разтърсващ си-бемол се ражда комплексен акорд от обертонове, който отзвучава не само в пространството, но и в съзнанието. Ние вече влизаме в съзнанието на трубадура Жофре Рюдел, който композира шансон и размишлява за непостижимата любов в първата сцена.

Много от постановките на Саариахо, и не само театралните такива, са визуално привлекателни, с претенция да намекват за светлина, вода, градини и нощ. В Armory, Филхармонията се възползва от живописността като създава мултимедийно преживяване върху музиката на Саариахо в четири части с непрекъсната последователност: „Lumière et Pesanteur“ или „Светлина и Гравитация“; „D’OM LE VRAI SENS“ или „Истинският смисъл на човека“ концерт за кларинет; „Lonh,“ за глас и електроника; и „Кръгла карта“, за оркестър и електроника. Пиер Ауди, новият артистичен директор на Armory, реализира продукцията, като насърчава солистите – кларнетиста Карл Криику и сопраното Дженифър Зетлан – да се лутат из отворено пространство на Armory. Композиторът и видео-художник Жан-Батист Бариер, съпругът на Саариахо, създава изкусителният поток от средновековни и абстрактни образи, които бяха показани на голям екран над оркестъра. Филхармонията свири брилянтно под палката на Еса-Пека Салонен, бивш състудент на Саариахо в академията Сибелиус.

Опасността, която идва с този вид на представяне е, че тя може да отвлече вниманието от музикалната стойност на произведението. „D’OM LE VRAI SENS“, обаче, така или иначе е с полу-театрална концепция. Тя се основава на серия от гоблени от петнадесети век, известни като „Дамата и Еднорога“, в който жена от висшето общество се появява в компанията на еднорог, лъв, маймуна, и други същества, в алегорични изображения на петте сетива. Кларинетистът се възползва от „мултифоникс“ (техники за възпроизвеждане на множество тонове наведнъж), за да пресъздаде животните със звуци на рев, крясък, тракане и цвилене. (Оказва се, че еднорозите цвилят.) Солистът е дирижиран да се движи из залата, а в края, няколко цигулари се присъединяват към него. Кирику – друг от талантливите възпитаници на академия Сибелиус през седемдесетте и осемдесетте години  – се вживява в ролята, свирейки с една ръка, докато почти танцува. Кирику е наелектризиращ всеки път, когато съм го виждал да свири, дали в „Крафт“ на Магнус Линдберг на фестивала в Охай, или Концерта за кларинет на Моцарт. Неговата реалност допълва неземна аура на Саариахо.

(цялата статия на Алекс Рос за New Yorker четете тук: http://www.newyorker.com/magazine/2016/10/31/the-oceanic-music-of-kaija-saariaho)

Любов отдалече от Кая Саариахо ПРЕМИЕРА ЗА МЕТ

10 декември 2016, 19:55; 153 мин (1 антракт)

Либрето: Амин Маалуф

Диригент: Сузана Мелки

Постановка: Робер Льопаж

Сценография и костюми: Майкъл Къри

Осветление: Кевин Адамс

Дизайн на светлинните изображения: Лионел Арнол
В ролите: Сузана Филипс (Клеменс), Тамара Мъмфорд (Пилигримът), Ерик Оуенс (Жофре Рюдел)

Любов отдалече на финландската композиторка Кая Саариахо е една от най-високо оценяваните съвременни опери, представена за първи път на Фестивала в Залцбург през 2000 г. Премиерната за Метрополитън постановка е дело на един от най-изтъкнатите и оригинални творци на съвременната театрална и оперна сцена – канадецът Робер Льопаж, носител на множество престижни награди, сред които и Европейската театрална награда от 2007 г. Продукцията е реализирана съвместно с компанията на Льопаж – Ex Machina и Операта в Квебек, където се състоя и отлично приетата премиера миналото лято.

Дебютиращата финландска диригентка Сузана Мелки води постановката с участието на Сузана Филипс като Клеменс, Ерик Оуенс като Жофре Рюдел и Тамара Мъмфорд като Пилигримът, който носи съобщенията на любовта между тях.

Поетичната опера е вдъхновена от фигурата на средновековния трубадур и кръстоносец Жофре Рюдел, който описва в поемите си съвършената жена, която никога не е срещал. Той случайно попада на пилигрим, който му казва, че познава жена, която отговаря на описанието, но ги дели Средиземно море. И така, в поредната оперна история за любов и смърт, едно от главните действащи лица става морската шир. Нейните дневни и нощни проблясъци и състояния, пресъздадени от мощното сценично въображение на Льопаж с помощта на компютърно програмиране и специални ефекти, правят от тази постановка едно омагьосващо, музикално и визуално, пътешествие.

„Хипнотично въздействие! Една от най-значимите и успешни опери на последните десетилетия“ Джон Алисън, Грамофон

 

Дон Жуан от Волфганг Амадеус Моцарт

22 октомври 2016, 19:55;  202 мин (1 антракт)

26 октомври 2016, 19:00 (повторение)

Либрето: Лоренцо да Понте

Диригент: Фабио Луизи

Постановка: Майкъл Грандидж

Сценография и костюми: Кристофър Орам

Осветление: Пола Констабъл

Хореограф: Бен Райт

В ролите: Саймън Кийнлисайд (Дон Жуан), Адам Плачетка (Лепорело), Хибла Герзмава (Донна Анна), Малин Бистрьом (Донна Елвира), Роландо Виясон (Дон Отавио), Серена Малфи (Церлина), Матю Роус (Мазето), Куанчул Юн (Командора)

 

Британецът Саймън Кийнлисайд, който се изявява в Метрополитън вече 20 години, прави своя дебют на престижната сцена в ролята на непокаялия се прелъстител в отличената с награда Тони постановка на Майкъл Грандидж по шедьовъра на Моцарт. Главният диригент на Метрополитън – Фабио Луизи дирижира състава, който включва Хибла Герзмава като Донна Анна, Малин Бистрьом като Донна Елвира, Серена Малфи като Церлина, Адам Плачетка като Лепорело, Матю Роуз като Мазето, Куанчул Юн като Командора и Роландо Виясон в дебютната му за излъчванията на живо роля на Дон Отавио.

Режисьорът Майкъл Грандидж остава верен на епохата. Той не се поддава на изкушението да преведе темите за любовта, изневярата и верността, за удоволствията, властта и прелъстяването на съвременен език, а по-скоро фокусира вниманието на зрителя върху истинския гений на Моцарт. Интересна подробност от историята е, че авторът на либретото Лоренцо да Понте живее в Ню Йорк в последните 30 години от живота си, като дори самията той организира оперна трупа и поставя „Дон Жуан“ там. 200 години по-късно публиката продължава да се възхищава на гениалната творба.

 

Като Дон Жуан, Саймън Кийнлисайд е виртуоз.“

Агнес Кори, Musicalcriticism.com

Тристан и Изолда (Вагнер) НОВА ПРОДУКЦИЯ

8 октомври, 2016, от 19:00 часа                                                   

Диригент: сър Саймън Ратъл
Продукция: Мариус Трелински
Сценограф: Борис Кудличка
Костюми: Марек Адамски
Осветление: Марк Хайнц
Хореограф: Томас Вигода
Projection Designer: Бартек Марсиас

В ролите: Нина Стеме (Изолда), Екатерина Губанова (Брангене), Стюарт Скелтън (Тристан), Евгени Никитин (Курвенал), Рене Папе (Крал Марке)

Сезонът започва с новата продукция на Вагнер – Тристан и Изолда, дирижирана от сър Саймън Ратъл, който се представя за първи път пред публиката на програмата Live in HD. Нина Стеме е в ролята на Изолда – емблематична роля, в която е пяла с големи оперни трупи от цял свят. Нейният Тристан е австралийският героичен тенор Стюарт Скелтън, който пя в ролята на Зигмунд в продукцията на МЕТ Пръстенът (на нибелунга?) през 2013. В ролите са още и Екатерина Губанова като Брангене и Евгени Никитин като Курвенал (и двамата с дебютни роли в МЕТ), Рене Папе, който се завръща като Kрал Марк, роля, за която е получавал овациите на публиката в предишните три сезона на МЕТ. Постановката на Мариус Трелински (който режисира през 2015 Йоланта/Замъка на Синята Брада) е копродукция с Фестивалната Зала Баден-Баден, Театър Виелки – Полската национална опера, и Китайският национален център за сценични изкуства (NCPA ), Пекин.

МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК – сезон 2016-17

Тристан и Изолда от Рихард Вагнер
8 октомври 2016, (19:00 ч.)

Дон Жуан от Волфганг Амадеус Моцарт
22 октомври 2016 (19:55 ч.)

26 октомври 2016(19:00 ч. повторение)

Любов отдалече от Кая Саариахо
10 декември 2016 (19:55 ч.)

Набуко от Джузепе Верди
7 януари 2017 (19:55 ч.)

11 януари 2017 (19:00 ч. повторение)

Ромео и Жулиета от Шарл Гуно
21 януари 2017 (19:55 ч.)

25 януари  2017 (19:00 ч. повторение)

Русалка от Антонин Дворжак
25 февруари 2017 (19:55 ч.)

Травиата от Джузепе Верди
11 март 2017 (19:55 ч.)

15 и 22 март 2017 (19:00 ч. – 2 повторения)

Идоменей от Волфганг Амадеус Моцарт
25 март 2017 (18:55 ч.)

Евгений Онегин от Пьотр Илич Чайковски
22 април  2017 (19:55 ч.)

26 април  2017(19:00 ч. повторение)

Кавалерът на розата от Рихард Щраус
13 май 2017 (19:30 ч.)

Спектакъл на световноизвестната канадска хореографка Мари Шуинар за първи път в България  

 

Вечер с нови  версии на два балета, променили танца през ХХ век:

 

„СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН / ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО”

КОМПАНИЯ „МАРИ ШУИНАР“ – МОНРЕАЛ, КАНАДА

31 май / 20:00 ч. / Национален дворец на културата, Зала 1

Marie Chouinard-Photo Nicolas Ruel

Наричат Мари Шуинар „шаман на съвременния танц“, един от най-смелите и оригинални хореографи в света. През годините Мари Шуинар развива своя характерна танцова техника. Днес тя е сред най-влиятелните и емблематични новатори на международната танцова сцена.

В първите 12 години от своята кариера Мари Шуинар работи като изпълнител и хореограф. През 1990 г. основава собствена трупа, носеща нейното име.

Канадската хореографка създава повече от 50 представления, играни навсякъде по света и превърнали се в знакови за съвременния танц от последните 30 години. Мари Шуинар е носител на многобройни отличия, сред които са Ордена на Канада през 2007 г., американската награда „Беси”, титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др. През юни 2016 г. тя ще получи Наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество – най-високото национално признание, което се отдава в областта на сценичните изкуства.

Мари Шуинар се изявява и като писател, сценограф и светлинен дизайнер, като фотограф и кино режисьор.

Представления на Мари Шуинар са населени с архаични и анималистични същества, с гротескни и сексуално заредени движения. Това е съвсем валидно и за танцовия спектакъл в две части, представящ собствените й интерпретации на революционните балети  „Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“.

Гостуването в България е част от голямото турне на трупата на Мари Шуинар, чиято следваща дестинация е фестивалът в Авиньон.

„СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН“

12

солов танц

Хореография и артистичен директор Мари Шуинар

Музика „Следобедът на един фавн“, Клод Дебюси (1894)

Изпълнители Карол Прийор / Меган Уолбаум

Осветление Ален Лорти

Костюми Луи Монпти и Мари Шуинар

Грим Жак Ли Пелетие

Продукция на Компания «Мари Шуинар» в копродукция с Националния център за изкуства (Отава) и Фондация «Лейдлоу» (Торонто)

Когато поетът-символист Стефан Маларме пише „Следобедът на един фавн“ през 1876 г., той сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за своя прелюд „Следобедът на един фавн“ (1894 г.). През 1912 г. Вацлав Нижински създава първата си хореография за авангардния „Балет Рус“ в Париж по музиката на Клод Дебюси. Публиката била шокирана от еротичните движения, от суровата и животинска природа на тялото в един танц, който дръзко скъсвал с класическата традиция.

Мари Шуинар съхранява духа на големия Нижински.

ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО

MARIE CHOUINARD  THE RITE OF SPRING  COMPAGNIE MARIE CHOUINARD’s dancers

едноактен балет

Концепция, хореография и артистичен директор Мари Шуинар

Музика „Signatures sonores“ от Робер Расин, 1992

„Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, 1913. Аранжимент на Boosey & Hawkes, Inc.

Изпълнители Себастиен Косет-Мас, Пейдж Къли, Валерия Галучио, Леон Купфершмид, Луси М. Мей, Скот МакКейб, Мариуш Островски,  Саша Уелет-Дегир, Карол Прийор, Меган Уолбаум

Осветление Мари Шуинар; Костюми Лиз Вандал; Реквизит Завен Паре; Грим Жак Ли Пелетие; Прически Даниел Етие

Продукция на Компания „Мари Шуинар“ в копродукция с Националния център за изкуства (Отава), Международен фестивал за нов танц (Монреал) и Kunstentrum Vooruit (Гент, Белгия).

Едноименният балет с музиката на Игор Стравински и хореографията на Нижински бележи навлизането на модернизма в танца.

За разлика от повечето версии на „Пролетно тайнство“, Мари Шуинар композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди, чрез силни и чисти движения, мистерията във всеки един от танцьорите. „В моето „Пролетно тайнствоне разказвам история“, казва тя, „няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване.“

Представленията ще гостуват и на 24 МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2016 – 3 юни /20:30 ч./ Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Основна сцена