МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА НА ЖИВО ОТ НЮ ЙОРК – сезон 2016-17

Тристан и Изолда от Рихард Вагнер
8 октомври 2016, (19:00 ч.)

Дон Жуан от Волфганг Амадеус Моцарт
22 октомври 2016 (19:55 ч.)

26 октомври 2016(19:00 ч. повторение)

Любов отдалече от Кая Саариахо
10 декември 2016 (19:55 ч.)

Набуко от Джузепе Верди
7 януари 2017 (19:55 ч.)

11 януари 2017 (19:00 ч. повторение)

Ромео и Жулиета от Шарл Гуно
21 януари 2017 (19:55 ч.)

25 януари  2017 (19:00 ч. повторение)

Русалка от Антонин Дворжак
25 февруари 2017 (19:55 ч.)

Травиата от Джузепе Верди
11 март 2017 (19:55 ч.)

15 и 22 март 2017 (19:00 ч. – 2 повторения)

Идоменей от Волфганг Амадеус Моцарт
25 март 2017 (18:55 ч.)

Евгений Онегин от Пьотр Илич Чайковски
22 април  2017 (19:55 ч.)

26 април  2017(19:00 ч. повторение)

Кавалерът на розата от Рихард Щраус
13 май 2017 (19:30 ч.)

Спектакъл на световноизвестната канадска хореографка Мари Шуинар за първи път в България  

 

Вечер с нови  версии на два балета, променили танца през ХХ век:

 

„СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН / ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО”

КОМПАНИЯ „МАРИ ШУИНАР“ – МОНРЕАЛ, КАНАДА

31 май / 20:00 ч. / Национален дворец на културата, Зала 1

Marie Chouinard-Photo Nicolas Ruel

Наричат Мари Шуинар „шаман на съвременния танц“, един от най-смелите и оригинални хореографи в света. През годините Мари Шуинар развива своя характерна танцова техника. Днес тя е сред най-влиятелните и емблематични новатори на международната танцова сцена.

В първите 12 години от своята кариера Мари Шуинар работи като изпълнител и хореограф. През 1990 г. основава собствена трупа, носеща нейното име.

Канадската хореографка създава повече от 50 представления, играни навсякъде по света и превърнали се в знакови за съвременния танц от последните 30 години. Мари Шуинар е носител на многобройни отличия, сред които са Ордена на Канада през 2007 г., американската награда „Беси”, титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др. През юни 2016 г. тя ще получи Наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество – най-високото национално признание, което се отдава в областта на сценичните изкуства.

Мари Шуинар се изявява и като писател, сценограф и светлинен дизайнер, като фотограф и кино режисьор.

Представления на Мари Шуинар са населени с архаични и анималистични същества, с гротескни и сексуално заредени движения. Това е съвсем валидно и за танцовия спектакъл в две части, представящ собствените й интерпретации на революционните балети  „Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“.

Гостуването в България е част от голямото турне на трупата на Мари Шуинар, чиято следваща дестинация е фестивалът в Авиньон.

„СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН“

12

солов танц

Хореография и артистичен директор Мари Шуинар

Музика „Следобедът на един фавн“, Клод Дебюси (1894)

Изпълнители Карол Прийор / Меган Уолбаум

Осветление Ален Лорти

Костюми Луи Монпти и Мари Шуинар

Грим Жак Ли Пелетие

Продукция на Компания «Мари Шуинар» в копродукция с Националния център за изкуства (Отава) и Фондация «Лейдлоу» (Торонто)

Когато поетът-символист Стефан Маларме пише „Следобедът на един фавн“ през 1876 г., той сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за своя прелюд „Следобедът на един фавн“ (1894 г.). През 1912 г. Вацлав Нижински създава първата си хореография за авангардния „Балет Рус“ в Париж по музиката на Клод Дебюси. Публиката била шокирана от еротичните движения, от суровата и животинска природа на тялото в един танц, който дръзко скъсвал с класическата традиция.

Мари Шуинар съхранява духа на големия Нижински.

ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО

MARIE CHOUINARD  THE RITE OF SPRING  COMPAGNIE MARIE CHOUINARD’s dancers

едноактен балет

Концепция, хореография и артистичен директор Мари Шуинар

Музика „Signatures sonores“ от Робер Расин, 1992

„Пролетно тайнство“ от Игор Стравински, 1913. Аранжимент на Boosey & Hawkes, Inc.

Изпълнители Себастиен Косет-Мас, Пейдж Къли, Валерия Галучио, Леон Купфершмид, Луси М. Мей, Скот МакКейб, Мариуш Островски,  Саша Уелет-Дегир, Карол Прийор, Меган Уолбаум

Осветление Мари Шуинар; Костюми Лиз Вандал; Реквизит Завен Паре; Грим Жак Ли Пелетие; Прически Даниел Етие

Продукция на Компания „Мари Шуинар“ в копродукция с Националния център за изкуства (Отава), Международен фестивал за нов танц (Монреал) и Kunstentrum Vooruit (Гент, Белгия).

Едноименният балет с музиката на Игор Стравински и хореографията на Нижински бележи навлизането на модернизма в танца.

За разлика от повечето версии на „Пролетно тайнство“, Мари Шуинар композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди, чрез силни и чисти движения, мистерията във всеки един от танцьорите. „В моето „Пролетно тайнствоне разказвам история“, казва тя, „няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване.“

Представленията ще гостуват и на 24 МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2016 – 3 юни /20:30 ч./ Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Основна сцена

Електра от Рихард Щраус НОВА ПРОДУКЦИЯ

30 Април, 2016, 19:55 ч

Продължителност: 1 ч и 45 мин. (без антракт)
Диригент: Еса-Пека Салонен

Продукция: Патрис Шеро
Сценичен режисьор: Винсант Юге
Сценограф: Ричард Педуци
Костюми: Каролин де Вивас
Осветление: Доминик Бругиер
В ролите: Нина Стеме (Електра), Адриана Пиечонка (Хризотемис), Валтрауд Майер (Клитемнестра), Буркхард Улрих (Егист), Ерик Оуенс (Орест)
Пламенната трагедия на Щраус за античната гръцка принцеса, твърдо решена да отмъсти, се явява  и последната оперна продукция в Метрополитън на легендарния режисьор Патрис Шеро, починал през 2014 г., без да успее да я види. Еса-Пека Салонен направи невероятен дебют като диригент в продукцията на Шеро „От къщата на мъртвите” по Яначек през 2009 г. и се завръща, за да дирижира великолепния изпълнителски състав, воден от Нина Стеме като обсебената и кръвожадна главна героиня. Валтрауд Майер прави своя дебют в ролята на Клитемнестра, майка на Електра и жертва на нейната ярост,на сцената на Метрополитън, заедно с Адриана Пиечонка като сестрата на Електра – Хризотемис; Ерик Оуенс играе нейният брат-отшелник, а немският тенор Буркхард Улрих, с дебют в Метрополитън, се въплъщава в ролята на корумпирания монарх Егист. Дългогодишният партньор на Шеро Винсент Юге отговаря за постановката на сцената на Метрополитън.

 

Прочутият диригент и композитор Еса-Пека Салонен поема музикалното ръководство в „Електра“, а Рихард Щраус му осигурява най-многобройния оркестър в оперната литература, с невероятна палитра от цветове: от лириката, когато героите изразяват нежност и любов, до бруталните дисонанси в моментите, когато са на ръба на разума.

 

„Удивителна Електра с Нина Стеме!  Ако Имамура, bachtrack.com

 

 

Роберто Деверьо от Гаетано Доницети ПРЕМИЕРА В МЕТРОПОЛИТЪН

16 Април, 2016, 19:55

Продължителност: 3 ч и 05 мин (2 антракта)
Диригент: Маурицио Бенини
Продукция: Сър Дейвид МакВикар
Сценограф: Сър Дейвид МакВикар
Костюми: Мориц Юнге
Осветление: Пола Констабъл
Хореография: Леа Хаусман

В ролите: Сондра Радвановски (Елизабет), Елина Гаранча (Сара), Матю Полензани (Роберто Деверьо), Мариуш Квиечен (Херцог Нотингам)

Последната опера от трилогията за Тюдорите на Доницети е фокусирана върху вече възрастната кралица Елизабет I, принудена да подпише смъртната присъда на благородник, в когото е влюбена. Сър Дейвид МакВикар, който режисира премиерите в Метрополитън на „Анна Болейн” и „Мария Стюарт”, се завръща и за последната част от поредицата. Знаменитият белкантов сопран Сондра Радвановски изпълнява ролята на Елизабет I след главните роли и в другите две опери от трилогията – певчески подвиг, извършван само от Бевърли Силс през 70-те в Ню Йорк и неповтарян досега. Матю Полензани влиза в ролята на Роберто Деверьо, Елина Гаранча е Сара, херцогиня на Нотингам и таен враг на кралицата; в постановката участва и Мариус Квиечен като херцог Нотингам. Маурицио Бенини дирижира тези първи за Метрополитън изпълнения на операта.

Майсторството на Доницети като мелодик и чудесното познаване на човешките гласове са напълно разкрити в „Роберто Деверьо“. Творбата започва с увертюра, в която е вплетен английския химн „Бог да пази кралицата“ и завършва с класическа за белкантовата традиция сцена на полудяването. Либретото на Камарано е базирано на истински събития от английската история в края на XVI век. Талантът на Доницети, който е създал 75 оперни заглавия в едва 51-годишния си живот, тук е в най-високата си точка.

Като Кралица Елизабет в „Роберто Деверьо” Радвановски постигна бляскав триумф на певчески и актьорски умения и предизвика вълнение, от което настръхват косите” Фред Плоткин

 

Мадам Бътерфлай • ГАЛЕРИЯ •

butterfly act one_127_kh
A scene from Act I of PucciniÕs ÒMadama Butterfly.Ó Photo: Ken Howard/Metropolitan Opera.
BFLY_3234a
Madama Butterfly

 

BFLY_3527a
Madama Butterfly
butterfly act one_127_kh
A scene from Act I of Puccini’s Madama Butterfly. Photo: Ken Howard/Metropolitan Opera.
BUTTERFLY Alagna as Pinkerton_1188
Roberto Alagna as Pinkerton in Puccini’s “Madama Butterfly.” Photo: Marty Sohl/Metropolitan Opera
BUTTERFLY Alagna as Pinkerton_1763
Roberto Alagna as Pinkerton in Puccini’s “Madama Butterfly.” Photo: Marty Sohl/Metropolitan Opera
BUTTERFLY scene_1482
A scene in PucciniÕs ÒMadama ButterflyÓ with Dwayne Croft as Sharpless, Maria Zifchak as Suzuki, Roberto Aronica as Pinkerton, and Edyta Kulzak as Kate. Photo: Marty Sohl/Metropolitan Opera Taken during the final dress rehearsal on October 21, 2008 at the Metropolitan Opera House in New York City.
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly
Madama Butterfly