ПРИМАТА ДАРИНА ТАКОВА ЗА РОЛЯТА НА ЕЛЕНА В „ЖЕНАТА НА ЕЗЕРОТО“

Дарина Такова – една от най-големите световни оперни прими, разказва за участието си в „Жената от езерото“ в състав, много близък до този, който ще видим в събота по време на живото излъчване на МЕТ от Ню Йорк:

Може би аз съм единствената жива българка, която е пяла ролята на Елена в „Жената от езерото“. Как стана това?

Всичко започна от Росини опера фестивал (RОF), който се провежда вече от 36 години в родния град на композитора  –  Пезаро. Попаднах там случайно. Бях в дългогодишно сътрудничество с един голям италиански диригент – Джанлуиджи Джелмети, който винаги ми казваше: „Дарина ти ще бъдеш голяма росиниева примадона!“. Аз не бях уверена в себе си. Защо ли? Защото за Росини няма такава популярност, не се познават много неговите опери. Когато чуят Росини, хората го свързват с  3-4 заглавия – „Севилският бръснар“, „Италианката  в Алжир“, „Пепеляшката“, „Крадливата сврака“ и дотам. Това не е само в България, това е по целия свят. И от наблюденията ми на педагог и слушател сега разбирам, че най-сложен за реализация е именно Росини.

ROF и хората, които са го създали на изключително световно ниво, са възродили Росини за света. Благодарение на екипа на ROF и на изключителните усилия на маестро Алберто Дзеда, Филип Госет и Джанфранко Мариоти, които извадиха ръкописите на Росини и направиха цяла една оперна съкровищница достъпна за света. Това е изумителна музика и наследство за операта и за оперната литература и история въобще. В Пезаро всяка година представят по три големи опрени заглавия, повечето от които са видели бял свят със световните си премиери именно на фестивала, който съществува от вече 36 години.

Такъв е и случаят с „Жената от езерото“. Повечето драматични заглавия на Росини са опери, които той е писал за жена си – Изабела Колбран. И до днес не може да се разбере какъв точно е бил нейният глас. Във всички случаи става въпрос за вокален феномен. Дали е сопран, дали е мецосопран – целият диапазон, в който е писано за тази невероятна певица, говори за една примадона и за един гласов феномен с перфектна техника. Музиката на Росини е пълно тържество на белкантото. Затова той е любимият ми композитор.

Поканиха ме и дебютирах в „Танкреди“ през 1999 година в Пезаро и благодарение на този дебют в Росини, моята кариера застана на едно изключително ниво. ROF представлява една световна витрина, идва целият музикален елит, най-вече хора, които са истински ценители. Все пак това е интелектуална музика, която има своите изисквания.

Не всеки театър може да си позволи да постави Росини. Защо? Защото това е една музика с изключителна сложност и изисква музиканти на много високо ниво. За втори път в историята си Метрополитън поставя драматична опера на Росини, който е познат най-вече с комичните си произведения. Първата е „Семирамида“ с Джун Андерсън и Самюел Рейми. И сега „Жената от езерото“, защото има този потенциал от певци и може да си позволи да я реализира. Също така МЕТ е може би една от трите опери в света, която има неограничения финансов потенциал да покани всички тези звезди на едно място. Другият театър е Ковънт Гардън. Третият е Большой театр.

Това е и една от най-малко правените опери, защото в нея всички роли са изключително трудни. При сериозния Росини има нещо много характерно – в почти всички драматични опери, освен главният женски, има и една много сложна мъжка роля, която се пее от мецосопран или алт, както в случая Малъклм Грон, който се изпълнява от Даниела Барчелона.

Аз намирам за невероятен шанс това, че съм изпълнявала „Жената от езерото“, макар и в концертно изпълнение. Тези опери са предизвикателство за всеки театър не само заради реализацията на сцена, но и заради дефицита на компетентна публика.

За да се направи тази опера и тя да подейства на масова публика, е  необходимо да се вложат първо много финансови средства, да се реализира подобаващо сценично, да се даде на режисьор, който е компетентен, да има уникален оркестър с диригент, който е специалист. Не може всеки да дирижира Росини, защото той е най-деликатният композитор.
Не на последно място са певците. В „Жената от езерото“ всички персонажи трябва да бъдат на топ ниво, защото тук няма второстепенни роли.

Аз изпълних тази опера в рамките на един фестивал в Испания, в Сан Себастиан и Памплона в огромни аудториуми за многохилядна публика. Съставът беше почти същият като този в Метрополитън. Ние имахме огромния лукс да пеем с Грегъри Кунде в ролята на Родриго. Даниела Барчелона беше Малкълм, Хуан Диего Флорес в ролята на Джакомо и Симон Орфила като Дъглас.

“Жената от езерото“ е уникална, грандиозна опера! След финалната сцена – рондото на Елена, салонът трябва да се срине от аплодисменти. При един състав на изключително ниво, триумфът всъщност започва от самото начало, и продължава през цялата опера, защото всеки откъс от партитурата е нещо сюблимно. Невероятен е шансът да се види точно тази опера и в точно този състав, изпълнена в именно този оперен театър, един от най-големите в света.

Диригентът на тази опера – Микеле Мариоти е син на е основателя на фестивала в Пезаро. Би  могло да се каже, че той е роден Росиниев диригент.

Дарина Такова и Хуан Диего Флорес
Дарина Такова и Хуан Диего Флорес

Какво мога да разкажа за партньорството с хората от състава на тази опера? Когато започнах да пея с Хуан Диего, той беше едва на 23 години, вече беше направил дебюта си в Пезаро два месеца преди нашето общо участие в Уексфорд, голям фестивал в Ирландия, от който много големи звезди са стратирали кариерата си – певци, диригенти, режисьори, костюмографи и сценографи.  Там също се поставят много редки опери. Двамата с Хуан Дуего пяхме „Северна звезда“ на Джакомо Майербер, което беше уникално преживяване. Ако има звезда на звездите това е той, поставям го над всички. Уникален артист, свръх музикант, той е мой личен приятел, когото аз много ценя. Имали сме уникално партньорство, както в музикален, така и в личен план. Част от другите ни общи изпълнения са това на „Семирамида“ в Гран театро де Лисеу в Барселона, “Стабат Матер“ на Росини в Санта Чечилия, в Рим.

За Даниела Барчелона – тя е моят сценичен спаринг партньор. Минали сме през много Росини заедно, както и през много други опери. Дебютирахме заедно именно в „Танкреди“ в Пезаро, когато нейната голяма звезда изгря. Аз вече бях дебютирала в Миланската скала, така че не мога да кажа, че това е било началото на кариерата ми, но и за мен беше голям скок, най-вече, защото отвори за мен една нова страница – тази на росиниевия репертоар. С Даниела Барчелона сме изпяли заедно всичко на света.

Дарина Такова и Данела Барчелона
Дарина Такова и Данела Барчелона

Интересно е, че когато ние правихме нашата премиера на „Семирамида“ в Пезаро, през 2003 в един по-малък театър,  своя дебют правеше Джойс ДиДонато – в „Адина“ от Росини.

В заключение, ще кажа, че това е опера, която трябва да се види, защото „Травиата“, „Риголето“, „Трубадур“, „Севилският бръснар“ могат да бъдат видяни навсякъде. “Жената от езерото“, както и другите драматични опери на Росини са събитие. Ако трябва да избера три мои любими произведения в цялата оперна история това ще са „Семирамида“, която е шедьовър, втората ще е „Вилхелм Тел“, за третата ще помисля, но може би отново ще е Росини. Той е моят композитор, моят човек. Защото Росини е гениална музика, музика за големи звезди.

Advertisements

Изкажи мнение:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s