Хуан Диего Флорес – „Златното момче“

Когато става въпрос за белканто, Хуан Диего Флорес е най-често избирания тенор от водещите световни опери. Неговото гладко, изразително пеене и поразителна виртуозност разцъфтяват в оперите на Росини, Доницети и Белини. Със своето представяне в опери и рецитали в най-престижните зали по света Флорес печели любовта на публиката и критиците.

Хуан Диего е роден в Лима на 13 януари 1973. Баща му Рубен Флорес – също певец и китарист, специализирал в изпълнението на керолските валсове на перуанския композитор Чабука Гранда. Хуан Диего наследява вокалният талант на баща си, както и неговата любов към перуанската и латиноамериканската музика. Майка му – Мария Тереза, също отдадена на музиката, е човекът, който го е подкрепял по време на цялото му музикално обучение.

В началото на кариерата си Хуан Диего се фокусира върху поп и рок и перуанска народна музика. Той пише свои авторски песнии и пее често в пиано-барове със своите съученици в един от най-бохемските квартали на Лима – Баранко. През 1989, младият певец печели първият фестивал Песен за мир в Перу, който се излъчва по телевизията в цялата страна.

Заради представата си, че всички добри музиканти трябва да могат да четат и да пишат музика, през 1990 той влиза в Националната музикална консерватория в Перу. До този момент Флорес още не е взел решението да се занимава с класическа музика. Първата му година в консерваторията, обаче, започва да го насочва към призванието му. Още в първите месеци от обучението си, Хуан Диего започва да  взима уроци по пеене при Андрес Санта Мария – директора на Националния хор на Перу, на който по-късно става член. Хорът играе важна роля в музикалното му формиране, заради възможността да изпълнява произевдения на най-големите композитори на професионално ниво.

С огрмоното желание да пътува и да продължи обучението си, Хуан Диего печели стипендия за престижния Музикален институт Къртис във Филаделфия. Учи там между 1993 и 1996 и има възможност да пее в много, напълно разработени опери с оркестър – отлична основа за една, както се оказва, зашеметяваща кариера.

През 1994 Хуан Диего се запознава с обичания перуански тенор Ернесто Паласио в Лима – среща, която променя живота му. Паласио предлага помощта си на младия певец да започне кариерата си на професионален певец и го кани за съвместен запис на Фестивала в Гераче в Италия.

Вродените характеристики на гласа на Флорес, качества като гъвкавост и привидната лекота, с която взима точно високи тонове, определят неговият белканто репертоар и по-специално оперите на Росини. Паласио вижда това в него от самото начало на съвместните им проекти и насочва младия тенор именно към тези произведеня.

През 1996, Хуан Диего се явява на прослушване в Болония за Оперния фестивал на Росини в Пезаро. Одобрен е от артистичния директор, който му дава малка роля в Ричардо и Зорайде. Това, че никога не е пял тази роля е без значение, защото това което му предстои го изстрелва във върховете на оперния свят.

През лятото на 1996 Хуан Диего е в Пезаро и репетира Ричардо и Зорайде. Малко преди откриването на фестивала тенорът, който трябва да пее главната роля на Корадино в Матилде ди Шрабан се разболява и отменя участието си. Организаторите започват отчаяно търсене на заместник, което не е никак лесна задача, защтото Матилде ди Шрабан е малко позната опера, откриването е след борени дни, а ролята на Корадино е изключително трудна за пеене.  Артистичният директор Луиджи Ферари предлага ролята на 23 годишният Хуан Диего. Младият тенор има огромно желание да приеме ролята, но моли за време, за да прецени възможностите си. След като прочита едва две страници по време на обяд, на който дори не успява да се храни от вълнение, Хуан Диего решава да приеме ролята.

Следва тежка подготовка, в която Хуан Диего започва репетиции преди дори да успее да научи музиката. След няколко шеметни дни, дългоочакваната първа вечер от фестивала настъпва: 13 август 1996. Успехът е огромен и дава начало на звездната кариера на младия тенор.

От този момент нататък оперите по целия свят насочват поглед към Хуан Диего, включително и най-известните. Флорес прави дебюта си в Миланската скала на 7 декември 1996 – дата с голямо значение, защото на нея се състои първата за сеонза постановка под диригенството на Рикардо Мути, който изиграва ключова роля върху тенора през следващите години.

Интересно е, че Хуан Диего е посетил Миланската скала няколко месеца по-рано и седейки в залата казал: „Ще пея тук след 10 години.“. Никога не си е предстаял, че това ще му се случи едва след 10 месеца.

От тогава той пее във водещите световни опери като Метрополитън в Ню Йорк, Операта в Лос Аджелис, Сан Франциско, Националната опера във Вашингтон, Кралската опера , Ковънт Гардън, Операта в Париж,Кралският театър в Мадрид и много други.

Интересна е историята за раждането на първото дете на Флорес. То се появява на бял свят буквално минути преди представлението на Хуан Диего на сцената на МЕТ. Леандро Флорес поема първа глътка въздух в 12.25, а щастливият баща успява да го подържи едва за минута, преди да тръгне за участието си в „Граф Ори“ на Росини, което започва в 13.00. Представлението се излъчва и на живо по цял свят.

„Беше красиво“, споделя Флорес в интервю по време на живото излъчване.

Advertisements

Изкажи мнение:

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s